Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

След събранитето в Оборище и предателството на Ненко Терзийски турските власти изпращат Неджиб ага в Копривщица, за да залови водачите на въстанието в града. Придружаван от отряд конни заптиета, Неджиб ага стига в Копривщица на 19 април и се установява в конака. На 20 април в конака са извикани по различни поводи комитетски дейци. Комитетът, начело с Тодор Каблешков, решава, че е време да обяви въстанието. В Каблешковия дом се събират 20 въоръжени въстаници и нападат конака. Георги Тиханек вдига пушката си и застрелва заптието пред дюкяна на Петко Кундурджията. Избухва Априлското въстание. Ето какво свидетелства за това бунтовникът Танчо Шабанов:

Аз бях още сами у дома. Стоян Кундураджият доде у дома втори път и ми каза:
— Поздравява ви Каблешков и Караджов! Да оставиш всичко и да си вземеш оружието и по-скоро да идеш да удариш камбалото, че вече решиха и ще се прогласи тозчас востанието…

Стоян си отиде бърже и аз си взех револвера и пушката и си турих шапката, която ми бе приготвена от по-напред. Таз шапка вече ме представяше, че съм востаник, защото имаше на нея зашит лъва за свободата. Аз отидох в черквата да ударя камбалото и казах на клисаря:


— Качи се и удари камбалото, защото вече стана востание в Копривщица.

А клисарят уплашен ми каза:
— Аз не мога да бия камбалото, доде не ми каже епитропа, и трябва да зная защо ще го ударя.
Аз му показах пушката и му казах:
— Повече няма да се питат клисари и епитропи, но по-скоро върви да удариш камбалото да не ти тегля един куршум.

Танчо Шабанов сам забива камбаните и техният звън оповестява на всички, че българите са готови да умрат в името на свободата си.
Българите бързо се събират, един от тях е Найден Беловеждов, който пише следното:

Разбрах, че четата с Каблешкова е пристигнала при конака и трепе турци. Аз гръмнах еднаж с револвера си, а чичо ми изпразни и двата си пищова и извикахме колкото ни държи гласът: ,,Да живее България! Който е въстаник и българин да излезе с нас!“ На часа ни заобиколиха 5– 6 души съзаклетници, въоръжени. Аз се окуражих. Тръгнахме напред из махалата към Пловдивския път, като повтаряхме всички в един глас: „Да живее България и който е въстаник и българин да излезе с нас!“ Всичките записани съзаклетници излизаха и се присъединяваха към нас.

Тодор Каблешков

Каблешков и другарите му нападат конака и убиват мюдюрина и част от заптиите, а Неджиб ага и конните заптиета успяват да избягат. Танчо Шабанов пише „Кървавото писмо“, наречено така заради това, че има кръст написан с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е изпратено на комитета в Панагюрище по специален куриер и по други куриери за Клисура и Карлово, Старо Ново село, Стрелча, Душанци и др.

Куриерите Петко Разложков и Събо Загорчинов отнасят „Кървавото писмо“ в Панагюрище, в хана на Найден Дринов, където са и апостолите и комитетските дейци. Ето как описва получаването на известието за въстанието великият летописец Захарий Стоянов:

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

— Три часа става вече, откак в Копривщица гърмят пушките!…
— Въстанието е дигнато! — отговори Бобеков с развълнуван глас.
— Кой е видял това?… Казвайте, братя, ако сте истински българи! — викаха апостолите.
— Писмо носим от Каблешкова, подписано с кръв, отговориха няколко души от комисарите.
Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни: всички в едни глас извикахме: „Бунт! На оръжие!“ После Бенковски се хвърли върху П. Бобекова, който произнесе най-напред думата въстание, целуна го по устата и без да каже дума, което му бе невъзможно, обърна се да прегърне и своите другари, които също така се заливаха със сълзи… Трагическа беше минутата! Панагюрските комисари гледаха със страхопочитание на сцената, никой не смееше да шавне; всички мълчаха! За говорене имаше много, но чувствата не позволяваха, те тържествуваха и над благоразумието, и над куража.

Аз не съм в състояние да предам всичкото величие на тая картина.

— Писмото на Каблешкова! Скоро писмото! — викахме ние в един глас и всеки си протягаше ръката да грабне това писмо.
То попадна в ръката на Волов; но той не можа да го разпечати, защото ръцете му се разтрепераха. От неговите ръце го пое Икономов и захвана да чете, но щом произнесе думата „Мили братия“, езикът му се преплете и нищо не можа да се разумее от онова, което той четеше.

ОЩЕ РАЗКАЗИ НА ДЕСЕТКИ УЧАСТНИЦИ В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТКРИЙТЕ В КНИГАТА „1876. СПОМЕНИ НА СЪВРЕМЕННИЦИ“

Съдържанието на това писмо, което най-после Бенковски прочете с висок глас, гласеше следващото:

Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Райна Княгиня и знамето на панагюрските въстаници

Въстаниците бързо се справят с малобройните представители на турската власт, овладяват конака и убиват новия мюдюрин. Панагюрище вече е свободно. Написани са писма и възвания към комитетите в другите революционни окръзи и са изпратени по куриери и по членове на извънредната комисия, които се намират в града. Един от тях, Васил Петлешков от Брацигово, поема задачата да занесе вестта за въстанието на бунтовниците в Пазарджик и на юг от Марица.

Константин Величков описва срещата си с Петлешков така:

Още от стълбата гласът му екна, запъхтян, развълнуван: «Въстание! Кръв! Да живее България!» След минута ние се прегръщахме неми, разтреперени, просълзени от радост, и като извади от джоба си едно възвание, с което се обявяваше, че е прогласено въстание, сложи на устните ми мястото, дето беше цапано с кръв, и сам после взе да го целува с луда страст, като да бликаше оттам жива кръв, с която искаше в тая минута да се напие до полуда. Целуваше и викаше: «Въстание! Кръв! Да живее България!» Трябваше да минат няколко минути, за да дойде на себе си и да може да отговори на въпросите, които му задавах. Той нямаше впрочем какво много да разказва. Пред очите му беше блеснало едно видение, което го беше ослепило, и озарен от него, преобразен на дух, беше улетял, за да разнесе по-скоро, додето може да стигне, благата вест. Той беше видял България възкръснала, която вика под знамето на свободата своите синове, за да отмъстят за петвековните обиди, и като че се е боял да не би тоя образ да загуби от силата, с която се беше отпечатал в душата му, едва дочакал да му дадат няколко възвания, и тръгнал. Вярата, с която беше живял в продължение на три месеца, не беше го излъгала. Мечтата беше се сбъднала. Тържеството беше дошло.

Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлото здание на своето бъдеще. Светлите български синове и дъщери поемат по пътя на безсмъртието и плащат с живота си, честта си, имота си и благоденствието на семействата си. Всичко това в името на правото всеки българин да бъде свободен.

Нека се поклоним пред подвига и саможертвата им.

Вечна им памет!

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Свобода или смърт“ – избухването на Априлското въстание
4.3 от общо 22 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

Отговор