Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участие на българите в атентата.
И макар по отношение на Македония новото правителство напълно да изоставя и обрича българските национални интереси, то не по същия начин стоят нещата в Западна Тракия, където ОФ води активна политика за запазване на областта под български контрол.
С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя по един интересен начин историята и фактите около празника.  
Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлата сграда на своето бъдеще.
Датата 22 септември 1908 година завинаги остава в родната историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата. В следващите редове ще разгледаме този безспорен успех на българската дипломация, реакцията на Великите сили и причините това събитие да се случи точно през...
Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...
Днес ще ви разкажем за "арнаутското преселение" от селата на Костурско и Корчанско към района на Брацигово и Пазарджик.
Oтвличането на самолет, изпълняващ полета София – Варна, се случва на 7-ми март 1983-та година. Събитие, останало в историята с названието “Виенският случай”.
В хода на няколко последователни материала ще изследваме съдбата на „третата България“ – Карвунското (Добруджанското) княжество. Aвторитетните му владетели, могъщият флот, силните крепости и стратегическото разположение заставят балканските владетели да се съобразяват с претенциите му и дори морските доминиони Венеция и Генуа не си позволяват да го пренебрегват.
Историята за най-големия атентат в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно терорът в църквата „Света Неделя“ („Свети Крал“) в София, извършен на 16 април...
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
Българо-гръцкото противопоставяне е може би най-сложното и всеобхватно противоборство сред балканските народи. Докато за османците може да се каже, че са чужд във всяко отношение субект, българи и гърци гледат на себе си като претенденти за средновековното наследство, което се оспорва взаимно.