Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В началото на месец март 1906 година вестникът на Народната партия – „Мир“, публикува серия от статии, в които разобличава генералите Рачо Петров и Михаил Савов в корупционни действия при закупуване на патрони за войската през 1903 година. През същата година двамата генерали са съответно министър-председател и военен министър на Княжество България. И двамата са сред любимците на княз Фердинанд, а българският общественик Добри Ганчев описва Рачо Петров така (оригиналният правопис е запазен, бел. авт.):

„Безсмислено жаден за пари, без свен, без скруполи в избора на средствата за добиването им.“

И още:

„Лаком бе Рачу, лаком до невероятност. Отдето може, оттам отскубне.“

За Михаил Савов оценката не е по-различна:

„Лаком бе за удоволствие, за разврат, за разгулен живот. А туй се добива с пари, с много пари, не с едно само жалване. И ги доби той тез пари, забогатя повече, отколкото си въобразяваше, в ръцете му дойдоха милионите.“

Ген. Михаил Савов
Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Избухва огромен скандал, останал в българската история под името аферата „Шарл-Жан“ или Патронената афера. Рачо Петров е обозначен като „Шарл“, а Савов – като  Жан“ в кореспонденцията между посредника по сделката и облагодетелстваната фирма за боеприпаси. Двамата засегнати генерали подават жалби в съда на 11 и 13 март 1906 година, обвинявайки автора на статиите в клевета. Автор на статиите е отговорният редактор на вестник „Мир“ Васил Христов. Съдът бързо се задейства и на 16 май Васил Христов е признат за виновен по обвиненията в клевета. Осъден е на месец затвор и да плати разноските по делото. Въпреки това обаче, заради разразилия се скандал, двамата подават оставки от заеманите постове.

Но какво всъщност се е случило през 1903 година и защо българските офицери Рачо Петров и Михаил Савов са окичени с френските имена Шарл и Жан?

В началото на XX век армиите в цяла Европа се модернизират. България не прави изключение. С кредити от Австрия, Германия, Франция се закупуват оръжия и боеприпаси, както и шинели, раници и други потребни за войската неща. Основната пушка, която е на въоръжение в българската пехота е „Манлихер М 95“. Патроните именно за тази пушка правят компания на българските генерали като главно действащо лице в тази съмнителна сделка.

Всичко започва с доклад на военния министър генерал Савов от 16 април 1903 година за необходимостта от пари за закупуване на боеприпаси за „неприкосновения резерв на бойния комплект“. Седмици по-късно, на 5 май, Народното събрание гласува свръхсметен кредит от 25 милиона лева за покриване на разходите на войската. Впоследствие е добавен още един кредит от 43, 7 милиона лева.

Отново през май е обявен търг за доставка на 15 милиона патрони за „Манлихер“. Оферти изпращат три фирми – „Келер“, „Рот“ и „Манфред Вайс“. „ Келер“ и „Рот“ оферират по 118 лева за 1000 патрона и съответно 13 и 12 седмици срок на доставка. „Вайс“ предлагат 118,25 лева за 1000 патрона за доставка на 7 милиона патрона до 15 октомври 1903 година, за другите – след края на месец  ноември същата година.

Впоследствие е установено, че на 23 юни е подписан договор с фирма „ Вайс“ за доставка на 5 милиона патрона, но нито има доказателства за проведени преговори, нито договорът е изпълнен.Така и не се установява каква е причината и къде са изчезнали съответните документи.

Тръжната комисия препоръчва възлагане на поръчката на фирма „Келер“, Савов утвърждава това решение. „Рот“ сваля цената на 116 лева за 1000 патрона, българското правителство е уведомено. „Манфред Вайс“ обявява, че има готова партида от 15 милиона патрона, която може да достави до 23 дни. Цената обаче е 125 лева за 1000 броя.

Предвид вълненията в Македония и Одринско през пролетта и последвалото Илинденско-Преображенско въстание, резултатите от  търга са игнорирани и с решение на Министерския съвет от 14 август доставката на 10 милиона патрона е възложена на „Манфред Вайс“. Обосновката е опасността от една евентуална война с Османската империя. Договорът е сключен 4 дни по-късно. Тогава започват и реверансите към доставчика.

Срокът за доставка тече от датата на сключване на договора, а не от приемането на мострите. Всъщност фирма „Вайс“ има само 2 милиона патрона, които и доставя. Опростени са и  неустойките от 1 процент от стойността на патроните за всеки ден забавяне на доставката. Планът на фирмата е да купи патроните от държавните складове на Австро-Унгария, но официална Виена не е съгласна. Въпреки това, на 7 септември, е подписан нов договор с „Вайс“ за доставка на 13 милиона патрона, впоследствие количеството е намалено с анекс. Нито вторият договор, нито анексът са одобрявани от правителството. Цената е свалена от 125 лева на 120 лева за 1000 патрона. Гаранцията за добро изпълнение от 150 000 лева не е усвоена от великодушното българско правителство. Аферата има продължение през 1904 година, когато и другите участници в търга получават поръчки за патрони по завишени цени.

Ген. Рачо Петров

Продължението на тази история се разиграва през 1906 година. Един от недоволните посредници по сделката – Илия Киселов, предоставя на вестник „Мир“ информация по сделката, както и оригинални писма и документи, преведени от заклет преводач, със заверка на българското Министерство на външните работи и изповеданията. Документите на Киселов съдържат показателни примери за отношението на участниците в схемата към българската власт. В закодирания език на тази кореспонденция правителството е обозначено като „виц“, подкупът – като „завещание“, патроните – като „лешници“ или „орехи“, халосните патрони са „брашно“. Според тези документи Рачо Петров получава подкуп от 75 000 златни лева, Савов – 50 хиляди, а третият участник в схемата (вероятно генерал Балабанов) –40 000 лева. Скандал за подялбата на комисионното възнаграждение между Киселов и действителния двигател на сделката Добри Петков изважда аферата на бял свят.  Бързо обаче отношенията са уредени, а архивът на посредниците удобно изчезва.

Разбира се, политическите врагове на генералите използват случая и няколко години по-късно им организират съдебен процес и ги подлагат на  публично унижение. На 25 февруари 1910 година по инициатива на 100 народни представители е сформирана изпитателна комисия, която да разследва управлението на страната в периода 1903-1906 година и в частност делата на министрите от този период.

Титаничният труд е публикуван на 11 ноември същата година, като докладът обхваща цели два тома. Произведението на комисията наред с обичайните за епохата недоказани нападки и обикновени дребнавости, съдържа в себе си и подкрепени с доказателства обвинения в корупция и злоупотреби. Следва втора комисия, която допълнително изяснява фактите. Държавното обвинение работи една година и изработва обвинителен акт от 6000 страници. Като резултат от това в началото на 1913 година е конституиран Държавен съд, който започва работа едва през 1914 година, при управлението на доктор Васил Радославов. Делото не е разглеждано и е прекратено на основание формално нарушение на член 156 от Търновската  Конституция – не са изброени едно по едно всички обвинения.

Реално обаче причината за тази развръзка е друга. Петров и Савов са бивши министри в правителството на Народнолибералната партия в периода 1903-1906 година. Тяхното освобождаване от съдебна отговорност просто е изтъргувано срещу подкрепа на Народнолибералната партия за политиката на правителството на доктор Радославов. Така приключва шумната афера „Шарл-Жан“, една от най-известните корупционни сделки в историята на Третото българско царство.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Аферата „Шарл-Жан“ – двама български генерали във вихъра на корупцията
4.6 от общо 38 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

1 коментар

  1. 1) Аврамов Р. (2007) Комуналният капитализъм, т. 1
    2) Аврамов Р. (2007) Комуналният капитализъм, т. 3
    3) Ганчев Д., Спомени за княжеското време, изд. 1983, издателство Отечествен фронт, София
    Пенчев П.(2011)
    4) Как се наливаха основите/ Към ранната история на българската корупция (1879-1922г.), издателство Рива, София
    5) Янев Н. (2014) Черната книга на българската корупция, сборник случаи, издателство Изток-Запад, София

Отговор