Царство България преживява тежко загубата на Първата световна война и крушението на своя национален идеал. Покрусата и отчаянието мъчат българското общество, което е загубило прекалено много от човешкия си потенциал, енергията и моралните си сили. Апаратът на обществената сигурност е подкопан и в следвоенния период България става арена на кървави сблъсъци, въоръжени въстания, атентати и политически убийства. Съгласно клаузите на Ньойския договор България остава с малобройни дееспособни въоръжени сили, които не могат да се мерят нито по численост, нито по ниво на подготовка и въоръжение със силите на съседните страни, повечето от които са сред победителите в Първата световна война.

В допълнение, чужди разузнавания изграждат мощни агентурни апарати в нашата страна и предизвикват различни събития с цел осъществяване на национални амбиции и реализиране на интересите на своите правителства. Днес ще разгледаме една по-различна от официалната версия теория за втория преврат, воден от Кимон Георгиев – този на 19 май 1934 г. На базата на документални свидетелства ще се опитаме да открием и докажем югославската връзка в събитията и намесата на дългата ръка на военното разузнаване на Кралство Югославия във вътрешните работи на Царство България. Една намеса, целяща ликвидирането на България като държава и присъединяването на българските земи към Кралство Югославия.

Крал Александър Караджорджевич

След победния за Сърбия край на Първата световна война се формира огромното Кралство на сърбите, хърватите и словенците, под скиптъра на крал Александър Караджорджевич. Една изключително пъстра държава като етнически състав, различни вероизповедания, различни езици. Крал Александър започва политика на жестока асимилация, особено изявена в Хърватска и Македония. В отговор на репресиите в поробена Македония и в Хърватска се оформя въоръжена съпротива срещу жестокия режим на краля. Кралството е пропито от корупция на всички административни нива, а сръбският шовинизъм царува в главите на управляващите кръгове в Белград.

Този шовинизъм има различни проявления, едно от най-фрапиращото е убийството на няколко изявени хърватски депутати в Скупщината в Белград. По време на заседание на парламента на кралството на 20 юни 1928 г. заради подхвърлена реплика черногорският депутат Пуниша Рачич изважда пистолет и стреля по лидерите на влиятелната Хърватска селска партия. На място загиват Павле Радич и Джуро Басаричек, ранени са Иво Пернар и Иван Гранджа. Големият лидер на хърватите Степан Радич губи брат си в стрелбата, ранен е тежко и два месеца след стрелбата умира. Центробежните сили в Кралството се засилват, а на 6 януари 1929 г. крал Александър суспендира конституцията и установява личен авторитарен режим. Кралството е преименувано на Югославия и започва безпощадно гонение на легалните и нелегалните форми на съпротива срещу сръбската власт, забранени са политическите партии и са ограничени допълнително гражданските свободи.

Цар Борис, Крал Александър и Кимон Георгиев

Такива свободи в поробена Македония изобщо са немислими и никога не са били давани след създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Хърватите създават организацията „Усташа“ („Въстаник“), която бързо установява тесни връзки с ВМРО на Иван Михайлов. Югославия е галено дете на съюзниците и получава огромни заеми от тях, за да гради военната и икономическата си мощ. Великосръбската идея е в апогея си – кралското сръбско правителство започва да играе сложна дипломатическа и разузнавателна игра с цел разширяване на границите кралство Югославия.

Под егидата на своята стара съюзница Франция, Югославия е лидер на така наречената Малка Антанта, съюз от 1920 г. между Чехословакия, Румъния и самата Югославия, който цели недопускане на ревизия на мирните договори след Първата световна война и по същество е насочен срещу Унгария – държава, която след войната на практика граничи със себе си –, и в известна степен срещу България – държава в същото положение. Но Югославия отива и по-далеч. На 9 февруари 1934 г. в Атина е сключен още един договор, който формира така наречената Балканска Антанта.

Страни по договора са Югославия, Гърция, Румъния и Турция. Договарящите се страни целят „да гарантират взаимно границите си“ и по същество договорът им е насочен срещу беззащитна България. Сключени са и два тайни протокола. Първият е подписан на 9 февруари, а вторият – на 17 март 1934 г. в Белград. Член първи на втория протокол предвижда колективна нота до българското правителство с настояване за ликвидиране на „въоръжени организации, които не престават да нападат териториите на договарящите се страни“ – с една дума това е ВМРО на Иван Михайлов. В случай на отказ или неспособност на българското правителство да удовлетвори исканията на колективната нота, договарящите се държави се задължават да унищожат организацията сами, т.е. да нахлуят в България. Реакциите на Англия срещу договора са остри, като английското правителство заплашва гръцкото кралско правителство да публикува текста на договора.

На 1 май 1934 г. по своя инициатива френският разузнавач Анри Пози публикува текстовете на тайните протоколи в изданието „Revue Parlеmentaire“ в Париж, като се е сдобил с текстовете чрез свои информационни канали. България е в шок. Става безпощадно ясно, че дори навлизането на чета на ВМРО в Македония ще бъде използвано като претекст за пълномащабна военна инвазия на всички съседни страни и ликвидирането на България като държава. Анри Пози е привикан за обяснения от Външното министерство на Френската република и е официално предупреден, че тези документи могат да нарушат мира на Балканите и в Европа.

Пози е позната и важна личност на Балканския полуостров. Той има достъп до най-важните политически и военни лидери на държавите и поддържа мрежа от близки контакти с най-влиятелните личности на Балканите. Истинските намерения на сръбските управляващи кръгове са му ясни до най-малкия детайл. В книгата му „Черна ръка над Европа“ е описана една негова среща с един от ръководителите на сръбската пропаганда – доктор Радованович. Срещата е през лятото на 1932 г. Ето част от думите му към Пози:

Всички южни славяни, където и да живеят на Балканите, в която и държава да живеят днес, всички те имат един произход – сръбски. Близо е денят, когато те ще се обединят около общия си център, Сърбия, за да се осъществи пълната реализация на съдбата на един велик народ.

За операцията срещу България той казва следното:

Нашият генерален щаб ще започне с прочистването, което България отказва да извърши (разпускането на ВМРО, бел. ред.). Ще започнем с поставянето на София на място за последен път. Ако нищо не се промени, ще се обърнем към Обществото на народите с информацията, че понеже София е неспособна да се справи, ние ще осъществим полицейска операция (на нейна територия, бел. ред.). Когато тази операция приключи, първата атака, проведена на наша територия или срещу някой от нашите поданици на българска територия ще е знак за нашата армия да окупира районите на София, Петрич и Кюстендил.

И още:

Нашата идея е федерация, обединяваща в една държава всички славяни между Черно море, Егейско море, Адриатика, Алпите и Дунав.

Думите на доктор Радованович не са просто заплаха, те са чистосърдечно признание за посоката, целите и намеренията на управляващите кръгове в Белград. Югославското военно разузнаване развива от години широка мрежа от агенти в България. Основната цел е посочената от доктор Радованович – ликвидиране на България. До 1934 г. ръководител на операцията е военното аташе полковник Груйчич. През 1935 г. го сменя полковник Драголюб (Дража) Михайлович. Операцията е изключително щедро финансирана – по 50 000 щатски долара на месец. Тясно свързани със сръбското разузнаване са дейците на кръга „Звено“, начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев, дейците около доктор Г. М. Димитров и Коста Тодоров, членовете на протогеровисткото крило на ВМРО Лев Главинчев и Перо Шанданов, както и социалистът Димо Казасов.

Шокирана от текста на публикуваните тайни протоколи България вижда, че няма друг полезен ход, освен да се подчини на волята на съседите си. България предпочита унижението пред унищожението, по думита на Пози. Тогава на историческата сцена са група от хора, изпълняващи плановете на една чужда държава за ликвидиране на България, начело с Кимон Георгиев. Те се възползват от ситуацията, за да организират военния преврат на 19 май 1934 г.

Кимон Георгиев

Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа. На 8 май 1934 г. са уволнени двама генерали, 13 полковници и 10 подполковници. Заменени са с офицери, лично предани на монарха. На следващия ден е сменен военният министър – в запаса минава генерал Кисьов, а на негово място е назначен председателят на Военния съюз генерал Анастас Ватев. Генерал Ватев приема поста, без да информира ръководството на Съюза. Това е отчетено като предателство от организацията. Начело на Съюза застава генерал Пенчо Златев. Промените са закъснели – строевите части на войската са ръководени от верни на Съюза офицери.

Паралелно с действията на царя в управляващата коалиция от партии се вихри скандал, свързан с обвинения срещу един от министрите – Стоян Костурков. На 14 май 1934 г. министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, парламентът приема решение да не провежда заседания повече. България е без парламент и правителство. Започват консултации за съставяне на ново правителство, наред с преговорите започват борби за поредното министерско кресло, сплетни и взаимни обвинения. 15 и 16 май са дни на колебание и за дейците на Военния съюз. Генерал Златев е против въоръжена акция, но ръководството на Съюза решава друго. На заседание на Централното Управление на Съюза, проведено в къщата на Кимон Георгиев, е взето решение да бъде извършен преврат на 18 срещу 19 май. Начело на преврата застават Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Военната машина е задействана. Подбрани са и хората, които ще влязат в новото правителство след преврата.

Цар Борис III

Цар Борис разбира за готвения преврат. Царицата и малката княгиня Мария-Луиза са изпратени във Враня. В двореца са събрани група офицери и цивилни служители, лично предани на монарха. Предполага се, че може да има заплаха за живота на царя. Офицерите са въоръжени и готови да защитават царя. Полкови командири, верни на царя, са предупредени да бъдат в полковете си. Целият ден на 18 май минава в подготовка на преврата. Съветникът на царя Павел Груев посещава министър-председателя в оставка Никола Мушанов и го предупреждава за слуховете за предстоящия преврат. Вместо да вземе нещата сериозно, Никола Мушанов отива на опера заедно с гостуващия в София кмет на Париж. След операта двамата отиват на вечеря в „Юнион клуб“.

В полунощ на 18 срещу 19 май полковник Тановски е изпратен от превратаджиите да предупреди царя за готвения преврат и да го успокои, че не е насочен срещу него. Изследователят на събитията Костадин Бонев твърди, че всъщност протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов са определени да ликвидират царя в случай, че той откаже да подкрепи преврата. В три часа сутринта е задействана парола „Сабя“ – знак за готвения преврат. Водени от верни на Съюза офицери, войскови части овладяват София и големите градове на страната.

В същия ранен утринен час целия състав на югославското посолство се намира в „Юнион клуб“. Всички са там от вечерта на предния ден и са много радостни, очаквайки нещо.Точно в три часа сутринта всички югославски дипломати, начело с посланика Александър Цинцар-Маркович, стават на крака и с поздравявайки се взаимно, вдигат тост с шампанско за успеха на „делото“ – преврата на 19 май.
В 4 часа сутринта по нареждане на цар Борис полковник Константин Панов се свързва с ръководителите на преврата. Точно в 5 часа Кимон Георгиев и генерал Златев са при царя. Разговорът продължава два часа, като царят се съгласява с всичко, което е предложено от превратаджиите. Едно от предложенията е поставянето на ВМРО извън закона. Кимон Георгиев е назначен за министър-председател. Дамян Велчев отказва министерски пост. София осъмва блокирана, а преследването на ВМРО започва веднага. Ръководителят на Организацията Иван Михайлов разбира, че всяко въоръжено противодействие ще доведе до въоръжена намеса на територията на Царството и заповядва да не се оказва съпротива. Той и съпругата му се укриват.

Георги Кьосеиванов

Любопитен е разказът на Георги Кьосеиванов, по време на преврата той е посланик в Белград. Дни след преврата на 19 май крал Александър го моли да се върне в София и да предаде на новите управници в София, че не желае свалянето на цар Борис от престола. Той е запознат с републиканските идеи на Дамян Велчев и Кимон Георгиев. „Щом гори къщата на комшията, огънят може да се пренесе и в моята къща“, казва той на българския посланик. Кьосеиванов изпълнява молбата на крал Александър. Каква е причината за тази постъпка на югославския крал? Сигурно има поне няколко причини – едната е споменатата по-горе. За такова съображение говори и Милан Стоядинович, водещ югославски политик от този период в книгата си „Ни рат, ни пакт“. Друго възможно съображение е свързано с царица Йоанна – тя е първа братовчедка на краля, майките им са сестри – дъщери на крал Никола от Черна гора. Трето възможно съображение е също свързано с царица Йоанна – бракът на цар Борис с италианска принцеса води до закрепване на връзките с Италия – стара съперница на Югославия в Адриатика, Истрия и Далмация. Кралят със сигурност не е искал да влоши още повече отношенията си с Италия.

За преврата на 19 май Иван Михайлов пише:

След пробива на Добро поле сърбите най-много се зарадваха когато падна убит Тодор Александров – за сметка на българите. Но на 19 май 1934 г. те се зарадваха повече отколкото при смъртта на Тодора. Защо? Очевидно е, че на 19 май те са спечелили нещо важно за себе си. А от това следва, че на 19 май българите са изгубили нещо твърде ценно и важно.

А френският разузнавач Анри Пози през 1935 г. пише в книгата си „Черна ръка над Европа“ следното:

Хората във Франция и Англия не разбраха значението на преврата в София през май 1934 г. Много интелигентната сръбска пропаганда преиначи истината. Истината е, че българите разбраха от тайните протоколи на Балканската Антанта (читателите ще намерят протоколите като приложение към книгата), че дейците на пансърбизма са решени да използват като претекст първото нападение на комитите на ВМРО, за да унищожат веднъж завинаги всички организации, които защитават каузата на техните братя-мъченици, и бъллгарите потърсиха начин да избегнат грозящата ги катастрофа.

Понеже България няма армия, единственият начин беше българите да преклонят глава пред Белград. България предпочете унижението пред унищожението. Българи, платени от Белград използваха ситуацията, за да извършат преврата (на 19 май 1934 г., бел. авт.). Разбирайки, че това е единственият начин да спаси независимостта на държавата си и собствения си живот, цар Борис отстъпи. Настоящото българско правителство е антинационално, презирано от голямото мнозинство в страната. То се задържа на власт само чрез подкрепата на Сърбия, която заплашва да се намеси, ако правителството се смени. ВМРО не е унищожено – то е по-силно от всякога. Преди месец в Париж говорих около час с един от новите лидери на организацията. Колкото до цар Борис, той само чака подходящия момент, за да се раздели с министрите, които Сърбия му наложи.

Правителството на Кимон Георгиев започва политика на сближение с Югославия, започват и гонения срещу дейците на ВМРО. Над България надвисва смъртна опасност. През септември 1934 г. Иван Михайлов напуска България заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева.

Щедро финансираната и добре подготвена югославска машина обаче има слабо място – в лицето на параноичния си ръководител крал Александър Караджорджевич. Грижливо подготвеният план да бъде присъединена България към „интегрална Югославия“ е разрушен с един-единствен удар на Иван Михайлов. Той дава началото на операцията за ликвидиране на югославския крал. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия изстрелите на Владо Черноземски раняват смъртоносно безчовечния тиранин и враг на всичко българско. Крал Александър е мъртъв. България, макар и временно, си отдъхва.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

В лапите на пансърбизма – превратът на 19 май 1934 г.
4.5 от общо 46 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

2 КОМЕНТАРА

  1. Много точен анализ на събитията! Така е „Звено“ са национални предатели с пагони! Както и 19-то майците! Това е много труден период за България!

Отговор