Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

С внезапното нападение на Германия над Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Подготвяна дълги години, тя постепенно въвлича в своята орбита 61 държави. Един милиард и 700 милиона души се ангажират под различна форма в тази война. От двете страни на барикадите застават около 110 милиона войници.

Втора световна война
Втора световна война-карта на Европа от периода на 1941-42 година.

След като Германия окупира голяма част от Европа и претърпява неуспех в опита си да наложи въздушно превъзходство над Великобритания, Адолф Хитлер отправя войските си на изток към гигантския Съветски съюз. Неговите неизчерпаеми ресурси ще бъдат нужни на Райха в бъдеще. За нападението Германия трябва да си осигури южния фланг – Балканите. Така започва  политическият и военен натиск върху държавите от полуострова. България в началото се опитва да запази неутралитет, но на власт идва правителството на германофила Богдан Филов. След присъединяването на Румъния към силите на Оста, натискът се увеличава и на 1 март 1941 година България няма избор и подписва във Виена протокол за присъединяването си към Тристранния пакт. Страната ни предоставя територията и комуникациите си за разгръщане на германските войски, подготвящи своята кампания на Балканите. Последвалите настъпателни действия водят до разгром и капитулация на Югославия и Гърция. В тях български войски не участват.

Нуждите на Вермахта от войски на открития на 22 юни 1941 година Източен фронт не им позволяват да държат достатъчно сили и средства в окупираните балкански страни. Затова по тяхно искане 1-ви корпус от Българската армия получава задача до средата на януари 1942 година да заеме района на Зайчар, Крагуевац, Прищина и Бела паланка. Българските войски първоначално са оперативно подчинени, а след това са под ръководството на немското командване в Сърбия, което им налага в някои случаи да участват в ограничени действия срещу съпротивителното движение. Съгласно договореностите с Германия, на България се предоставя да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия. Затова след овладяването на тези територии от германската армия през април 1941 година в тях започва връщането и настаняването на български войски. В Македония, където е силно българското присъствие, нашата армия е посрещната като освободителка.

Към лятото на 1944 година общият ход на събитията по фронтовете на Втората световна война недвусмислено показва близкия крах на Третия райх и неговите съюзници. България трябва да помисли за прибирането на своите войски към старите предели на страната. За съжаление недалновидната политика на българското правителство, всеобщата обвързаност с Германия и натискът от нейна страна, водят до фатална грешка още през 1941 година, когато България обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите, че това ще е по-скоро символична война, помръкват. Страната ни е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американската авиация. Най-силно страда София. Там са разрушени няколко хиляди сгради, а жервите са над хиляда души. Освен бомби, понякога са хвърляни и детски играчки с експлозив, а най-много разрушения има не по военните обекти, а по историческия център на града. Нападенията подлагат на изпитание българската авиация. Въздушните боеве се водят при абсолютно числено и техническо превъзходство на противника, но въпреки това падат около 120 вражески самолета. По време на отбраната, добричлията Димитър Списаревски се превръща в легенда, след като прави таран на американски бомбардировач Б-24 „Освободител” и го унищожава. Мнозина други български летци също се проявяват като герои (Мито Дисов, Неделчо Бончев и др.)

На 5 септември СССР обявява война на България. За да избегне поредната национална катастрофа правителството се обръща срещу Германия и сключва примирие със Съюзниците. Страната ни се задължава да участва с войски във военните действия за завършване разгрома на Германия. Участието на България в завършващия етап на Втората световна война в Европа обхваща времето от 9 септември 1944 година до май 1945 година и в зависимост от решените задачи и постигнатите цели се дели на два периода. Първият започва на 9 септември и приключва в края на ноември 1944 година Основната цел тогава е мобилизирането, изграждането, съсредоточаването и разгръщането на Българската армия и нейните настъпателни действия в Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Вторият период обхваща времето от декември 1944 до май 1945 година. Това са военните действия на Първа българска армия, която провежда няколко настъпателни и отбранителни операции на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.

одписване на примирието със СССР, САЩ и Великобритания, Москва, 28 октомври 1944 г.
Подписване на примирието със СССР, САЩ и Великобритания, Москва, 28 октомври 1944 година.

 

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Участието на България във войната се налага и от военностратегическа необходимост. Германското командване разполага по това време все още със значителни сили и средства на Балканите. Обстановката му налага да оттегли от Гърция на север 350-хилядната група „Е”. По този начин то създава в Югославия мощна групировка от над 570 000 души, която може да бъде разгромена само с обединените усилия на Трети украински фронт, Българската народна армия и Югославската народоосвободителна армия.

Първата задача на Българската армия е да настъпи по направленията София – Ниш – Прищина, Кюстендил – Скопие и Горна Джумая – Велес, да унищожи отбраняващите се там германски войски и да овладее долината на Морава, Вардар и Косово поле. За тази цел България трябва да извърши мобилизация и стратегическо разгръщане на определените за настъпление войски. Тя се провежда организирано и към 1 октомври 1944 година общата численост на армията достига близо половин милион души.

Втора армия под командването на генерал – майор Кирил Станчев настъпва на направлението на главния удар на българската армия София – Ниш – Прищина. Една от важните операции е Нишката операция, при която Втора Българска армия се сражава с елитната немска СС дивизия „Принц Ойген”. С помощта на две авиодивизии от 17-а въздушна армия на Трети украински фронт, немците са разгромени и е овладян важният пътен възел Ниш.

Участие на българския народ в разгрома на Германия, 1944-1945 г.
Участие на България в разгрома на Германия, 1944-45 година.

Особено ожесточена е и вражеската съпротива на подстъпите към Косово поле. При трудни зимни условия нашите войски преодоляват планината Копаоник, на 19 ноември освобождават Прищина и навлизат с главните си сили в Косово поле. Особено жестоки боеве води и Първа Българска армия под ръководството на генерал Владимир Стойчев по време на Страцинско– Кумановската настъпателна операция. По време на операцията последователно са овладявани изградените в дълбочина противникови рубежи. С овладяването на Куманово армията преминава в преследване към Скопие и Косово поле.

На 13 ноември с помощта на Четвърта армия е освободен град Скопие. Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско–велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко–струмишката настъпателна операция. Войските ни освобождават Кочани, а по-късно и района на Щип и така продължават в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник.

Така с двумесечни настъпателни действия в Сърбия, Вардарска Македония и Косово, армията ни прониква с повече от 200 км. и с чест изпълнява поставените й задачи. Загубите за германците са 35 хиляди убити, ранени или пленени. Пораженията по тяхната техника също са значителни. Освен всичко това поради навлизането на българските войски в долината на река Вардар и в Косово поле, 33 хиляди германци от група армии „Е” не успяват да се изтеглят от Гърция и попадат в британски плен. Решителните действия на Българската армия през този период на войната признават дори нейните противници. Началникът на щаба на група армии „Е” генерал Ерих Шмид-Рихберг отбелязва със съжаление: „Българският войскови контингент  беше една значителна свежа боева сила, за да прегради пътя на изтегляне на група „Е” при особените условия, при които се намираше тя”. Английските военни специалисти също дават високи оценки за тези действия. Във всекидневните оперативни сводки на военното им министерство се отделя място и на нашите войски. Когато през октомври Втора армия пробива противниковата отбрана и излиза в долината на Морава, те отбелязват: „…Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в Моравската долина”.

С успешното изпълнение на задачите, обаче не може да завърши нашето участие във войната, защото хитлеристката коалиция още не е капитулирала. Правителството започва преговори със Съюзниците за по-нататъшното ни участие. Първа Българска армия е сформирана наново и отново е командвана от генерал-майор Владимир Стойчев. Започва един от най-епичните епизоди на Българската армия. Проведена е Сремската настъпателна операция, която е част от общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, която провежда Будапещенската настъпателна операция.

По-късно армията ни е прегрупирана и заема позиции в Южна Унгария. На 6 март нацистите предприемат последното си масирано настъпление за войната. В полосата на нашата войска се водят активни бойни действия и на двата фланга. Втора германска танкова армия се вклинява към Нагбайом. По-късно чрез съвместни действия на българските и съветските войски противниковото настъпление към Нагбайом е спряно. Ударът на противника по левия ни фланг започва с форсиране на река Дунав. След двудневни ожесточени боеве успява да заеме плацдарм, но не успява да достигне височините около Харкан. От 8 март започват съвместните бойни действия за ликвидиране на вклинилия се противник. Особено ожесточени боеве се водят в районите на селата Дравасаболч, Дравачехи и Дравапалконя. До 19 март противниковият плацдарм е ликвидиран, а целостта на отбраната е възстановена. Епичните боеве край Драва продължават 14 денонощия. Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва: „Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.

Български войници, участници в Мурската настъпателна операция
Български войници, участници в Мурската настъпателна операция.

В заключителния етап на войната след Мурската настъпателна операция българите достигат подножието на Австрийските Алпи. Така завършва вторият период на войната. С решителни действия нашата армия е на повече от 1000 км. от родината. За първи път в тринадесетвековната ни история български войски действат толкова далеч. Някога воините на Крум и Омуртаг водят боеве с аварите и франките по долините на Сава, Драва и Мура, но не достигат планините, от които извират тези реки. Това правят единадесет века по-късно техните потомци, воините от Първа българска армия.

Българите допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякаде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война. Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашата страна скъпи жертви и големи материални разходи. Около 35 хиляди българи дават живота си във войната.

В продължение на 4 години България е включена във Втората световна война. В различни периоди тя е във война с почти всички велики държави. Те й налагат избора и най-често той не е в полза на нашата страна. И този път нашата армия е на висотата на стоящите пред нея задачи. Ако днес се правят различни оценки за участието на страната в тази война, най-малко упреци могат да бъдат отправени към воините от Българската армия.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Участието на България във Втората световна война — поредният пример за героизма на българския войник
4.7 от общо 132 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

9 КОМЕНТАРА

  1. Обвързването на България с Германия и по-точно на нашата икономика с немската започва почти веднага след Първата световна война . Тогава Германия и България са “ черните овце “ на Европа . Нашата селскостопанска продукция намира радушен прием единствено на германския пазар , а германците се отплащат с промишлени стоки ( и двете страни нямат достатъчно финанси по това време ) . Постепенно повече от половината от износа и вноса на България е към и от Германия . Връзките са изключително силни и влизането ни в Тристранния пакт е предопределено . Германофилството на Б. Филов в случая няма голямо значение .

  2. Тук присъстват не малко лични пристрастия и просъветско-комунистически привкус. Най малкото е, че тази война не ни донася нищо, а напротив завинаги убива идеала за обединена България, в чийто предели са Македония и Беломорието. Та ние „освобождаваме“ Вардарска Македония, за да я подарим на сръбските партизани, водени от Тито. Освен това целта на тези действия от наша страна е изпращането на фронта на всички офицери и цялата армия, верни на стария режим, за да могат комунистическите изчадия да утвърдят властта си без особена съпротива за момента.

  3. По правилното е да се каже тук “ Българска комунистическа армия“, не народна такава. Народна е била преди това, когато армията пази българите в Македония и Тракия. След това тя се изтегля от там, става комунистическа и гони отстъпващата германска армия докато над българското население там се извършва геноцид от сърби и гърци.

  4. Хайде стига с тези комунистически простотии. Годината вече е 2017 и е крайно време да се спре с долнопбната и изкривена историография от НРБ. Няма нищо героично в това да забиеш нож в гърба на надежден съюзник като Германия с който, както отбелязват и другите коментиращи, сме имали много силни икономически и политически отношения след развитията на събитията в началото на века. В следствие на това Македония и южна Тракия остават завинаги загубени, а човешките и културно-интелектуални загуби на 9-ти септември и последвалото заплащане на съветската окупация и до ден днешен са събитя, които не могат да дадат еднозначеен отговор точно колко сме загубили от ВСВ.
    Несериозно е в исторически сайт да се продължава с пропагандата на едни отминали времена!

    • Сигурно е комунистическа измишльотина , че след тази война България не губи територии . И това става именно заради това че в края на войната се бием срещу германците . И именно заради това сега границата не минава на 15 км от Пловдив и на 30 км от София както иска Гърция на мирните преговори .
      Колкото до Македония и Беломорска Тракия , те са си загубени 1918 – та .
      На IVAN ще кажа да погледне кога завършва битката при Сталинград и кога умира Борис III и пак да си помисли дали Сталин го е било страх от български войски край Волга и поради това го е отровил .
      Накрая на всички демократи ще кажа , че няма нужда някой да прави пропаганда на отминалите времена . Просто те сами говорят за себе си . Достатъчно е да се сравни какво са направили комунистите за 28 години и какво демократите за 28 години . Докато са живи хората които могат да направят това сравнение , на такива като патриота ще им е много трудно .

  5. Всеки коментира, всеки знае! България влиза на страната на Германия с една цел, да не бъде съсипана като Югославия и да съумее да се запази мирното население. Царят не е искал нито територии нито нищо! Освен да четете разни писаници, анали и исторически извори, направете си труда да поговорите и разпитате наследници на онези, които са имали честа да видят немските войски или живи такива свидетели. Когато немските войски минават през България в посока Гърция при долината на река Струмешница са били изключително, възпитани, културни и т.н. Това е била целта на Борис, ако не сме били на тяхна страна, положението е щяло да е различно…….

  6. Не трябваше да подписваме Пакта с Хитлер! Да бяхме спазили неутралитет. Уви. И досега сърбаме попарата на недалновидните антибългарски действия и решения на политиците ни, като се започне от Балканските войни, се премине през 1 световна и до 2 световна войни. Жало. Щяхме да сме една по-щастлива и успешна нация. Жертвите и героизма на армията ни като че ли изглеждат безсмислени. Трагичното е, че нищо не сме постигнали с великите си победи, че и територии загубихме. В Северна Добруджа, примерно, има нефт! Затова сме бедни. Лоши политически решения и корумпирани, свързани с Германия и САЩ (сега) политици-родоотстъпници.

Отговор