Княз Владимир-Расате, син на Борис-Михаил I Покръстител и владетел на българите в края на IX век, е сред личностите, които и до днес будят разгорещени дебати сред историческата общност и публичното пространство. Причината, разбира се е, че управлението му неизбежно се свързва с последния отпор на българското езичество срещу християнизацията на България през втората половина на IX век. В...
Четете втора част на изследването, обхващащо личността на царица Елена и властването ѝ над Серското княжество. За да прочетете първа част, последвайте този адрес.
Освен с колоритната личност на държавната си ръководителка, Серското княжество можело да се похвали и с притежанието на крайно нетипична за времето си административна уредба. Под директното председателство на царицата, заседавала така наречената Колегия на Вселенските...
Защо Иван Шишман избира Никопол и защо не помага на обсадения Търновград? Един наскоро намерен документ в библиотеката на Румънската академия на науките хвърля светлина върху драматичните събития в Търново, описани от Григорий Цамблак.
През втората половина на XIII век България навлиза в период на криза – политическа, социална и икономическа. Макар татарското настъпление от север и ежегодните рейдове на степните бойци да имат значителна роля за тежката обстановка, те съвсем не са единствените фактори.
За Ивайло – „селския цар“, се е писало много, особено преди 1989 година, когато въстанието на „човек от народа“ буди особени симпатии сред историографите. Настоящият материал обаче излиза извън идеологическите и политическите рамки и дава обективен поглед върху живота на този легендарен образ.
Времето, в което Ивайло се появява на историческата сцена е период на изпитания за българската държава. Славните години...
Разглеждани в контекста на знаменити предшественици като Аспарух и Тервел, наследниците им Кормесий и Севар сякаш не изпъкват с твърде големи достижения. Поне с такова впечатление неизбежно остава историкът изследовател, тъй като и двамата владетели не успяват да намерят място в хронографиите на византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор.
В този период не се водят войни за териториално разширение...
Кардам се превръща в първия български владетел от втората половина на VIII в., който удържа властта си в мир до края на живота си през 803 г., когато начело на държавата застава Крум.
Залезът на династията Дуло през 40-те години на VIII в. дава възможност за изява на българската политическа сцена на представители на други болярски родове. Първият такъв владетел, упоменат в Именника на българските ханове, е Кормисош – благородник, издигнат до върховете на властта от рода Вокил. Кормисош, както надлежно е отбелязано в Именника, „изменя“ рода Дуло и макар в никой друг...
На 8 октомври 927 г. камбанен звън на църквата „Св. Богородица“ в Константинопол прогласява сключването на брачния съюз между българския владетел Петър I и ромейската принцеса Мария Лакапина. С този династичен брак се слага символичният край на продължилата десетилетия война между България и Византийската империя.
След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г. управленеито поема влиятелния видински деспот – Михаил Шишман, който се оказва един от най-амбициозните владетели на Второто българско царство.
В настоящия материал ще разберете как българският цар от Скопие Константин Тих-Асен влиза в съюз с татарския хан Берке, за да спаси селджукски султан от византийски плен и какви последица има това за българската държава.
За някои владетелят на Второто българско царство е виждан като причината за упадъка на българската държавност и виновника за разкола на България. Други приписват на властването на Иван Александър качествата на истински втори Златен век за българските култура и политическо могъщество.