Разглеждани в контекста на знаменити предшественици като Аспарух и Тервел,  наследниците им Кормесий и Севар сякаш не изпъкват с твърде големи достижения. Поне с такова впечатление неизбежно остава историкът изследовател, тъй като и двамата владетели не успяват да намерят място в хронографиите на византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор.

В този период не се водят войни за териториално разширение с Византийската империя, няма намеси във вечните дворцови интриги в Константинопол и изглежда Комерсий и Севар водят едно безметежно и мирно управление. Това сякаш потвърждава старата максима, че ако не се водят войни или не се случват бедствия или кризи, историята има удобния навик „да забравя“ епизодите на продължителен мир. И предвид липсата на сведения, това правило се потвърждава – последните известия във византийските хроники, касаещи българите, датират непосредствено след разгрома на арабската войска на Маслама пред стените на Константинопол през 718 г.

Събитията в България остават мъгляви чак до 756 г. Чрез малкото, което знаем от домашни и западни източници можем да сглобим много откъслечна картина на десетилетията, отделящи управлението на Тервел от династичната криза в България в средата на VIII в. Според битуващите хипотези Тервел управлява българската държава до смъртта си през 721 г., когато на плисковския престол се възкачва Кормесий. Това, разбира се, не може да се потвърди от Именника на българските ханове, в който владетелят, управлявал след Тервел не е назован по име.

Упоменати са единствено годините на властване (28 г.) и родът му (Дуло). Заключението, че наследникът на Тервел е именно Кормесий идва от няколко различни източника – летописа на западния хронист Зигеберт, който изрично посочва Кормесий за владетел на българите през 727 г., и хрониката на монаха Алберих, назоваващ Кормесий като „tertius rex”, тоест трети владетел след Аспарух и Тервел.

Любопитен поглед към миналото на Кормесий, още по времето на властването на Тервел, ни предоставя и хрониката на Теофан. От думите на византийския летописец научаваме, че Кормесий може би присъства при сключването на договора между България и Византия от 717 г. и дори участва във войната срещу арабите от 717-718 г. като военачалник на крупни войскови формирования. Подобно мнение застъпват и редица изтъкнати български историографи като П. Мутафчиев и Веселин Бешевлиев. Името на Кормесий се среща веднъж и в барелефите около Мадарския конник, където силно увреден надпис ни предава събитие, вероятно достатъчно значимо, за да бъде изсечено в камъка по заповед на българския владетел. Разчетеният текст с големи липсващи промеждутъци гласи:

злато…той даде …злато архонтът…войници…архонтът ….гърците …каквото ти давах, всяка година ще давам, понеже ми помогна …всяка година ще даваме и…архонта…императорът….и Крумесис, архонта покани….архонтът….като разпредели златото и започнаха …това езеро…направи …архонт… развалиха договорите…война…тогава…име.“

Безкрайно неясният смисъл на гореспоменатия надпис поражда противоречиви тълкувания и хипотези, които вероятно никога няма да бъдат потвърдени. Доколкото може да се прецени се обсъждат плащанията под формата на злато, които Византийската империя ежегодно изпраща на България още от времето на сключения през 716 г., мирен договор.

Втората част от текста е тази, която буди далеч повече интерес сред историографите и разпалва огъня на техните тълкувания. По всичко изглежда, че се е състояла дипломатическа среща, на която „архонтът Крумесис“ кани някого на преговори. Можем да преценим, че това вероятно се  случва след поредното изплащане на годишния трибут, когато след разпределянето на златото, започва обсъждане по някакъв спорен въпрос. С кого е провеждал договорки Кормесий и какъв е бил изходът от тях, можем само да предполагаме. Особено будещ любопитство е последния пасаж, според който спорът явно прераства във война, след развалянето на сключените договори. За такава война обаче византийските хроники премълчават, което задълбочава мистерията около увредения текст.

Мадарският конник

За по-нататъшното управление на Кормесий не се знае абсолютно нищо. Нещо повече – историографията в момента не е в състояние дори да определи със сигурност момента на края на неговото управление. Причината е че в хронологията на българските владетели от този период съществува още една личност, властвала над българската държава с име подобно на това на Кормесий, а именно – Кормисош.

Според Именника на българските ханове обаче въпросният Кормисош принадлежи към съвсем друг благороднически род – Вокил, което и означава, че няма как двамата владетели да са едно и също лице. Годините на управление посочени в Именника също не облекчават задачата на историографите, тъй защото не съвпадат с хронологията установена от византийските летописци. Според тях през 756 г. държавен ръководител на България е хан Винех.

Към момента се приема някак условно, че след смъртта на Кормесий, наследникът му на престола Севар успява да удържи властта в България в условията на относително добросъседски отношения с Византийската империя до 40-те години на VIII в. Именника на българските ханове е единственият източник, който предоставя някакви данни за Севар, което ни кара и да се въздържаме от навлизането в някакви квалификации за неговото управление.

Липсата на податки във византийската летопис може и да означава, че България и Византия не влизат във военни конфронтации до средата на осмото столетие, но не значи непременно, че империята не е търсела начини да се намесва в българския държавен живот. За начало на династичната криза на България и навлизането ѝ в десетилетията на постоянни противоборства с южната съседка, често се разглежда противоречиво тълкуваното сведение от Именника, според което наследникът на Севар на плисковския престол – Кормисош, е владетел от друг владетелски род – Вокил, който „изменя“  рода Дуло.

По какъв начин се е реализирало това „изменяне“ на рода на основателите на Дунавска България от Вокил, изследователите гадаят от години. Насилствено или миролюбиво, тази смяна на династията Дуло тепърва щяла да сблъска новите владетели на България с един непримирим враг – могъщия византийски император Константин V Копроним, при когото Източната Римска империя започва да търси своя реванш срещу българската държава.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.

15 КОМЕНТАРА

  1. Титлата на езическите ни владетели е „кана сюбиги“, а не е „хан“. Като употребата и е известна едва от времето на Омуртаг. При Крум е упоменато само „архон убинги“. Титлата хан, производна на тюркското каган, през монголски се появява едва с татарското нашествие в Европа: kagan > kha(gh)an > khaan > khan, с обеззвучаване и изпадане на „g“ в монголски. Да „хан“ е придобило популярност, въпреки своята погрешност, и трябва да се борим срещу тази инерция.

    • Абсолютната убеденост с която твърдите, че титлата на езическите ни владетели е „кана сюбиги“ е крайно съмнителна. Впрочем заключението, че въобще има подобна титла се базира точно на два достигнали до нас каменни надписи и както предполагам ви е добре известно етимологията на титулатурата ( и дали въобще наситина става дума за титла ) все още се дебатира в историографските среди. Това се дължи, вероятно, на оспорваните преводи на Веселин Бешевлиев. Впрочем, въпреки своята „погрешност“, „хан“ се използва все още в редица експертни трудове, включително новата тритомна енциклопедия по българска история на БАН.

      • Извинете, но понеже виждам, че пламенно защитавате титлата „хан“, може ли да ми посочите поне един исторически извор, в който тя се споменава ведно с името на български владетел? Благодаря!

      • Титлата „ХАН“ се използва при тюркските народи, само че ако сте забелязали при същите тези народи, титлата се поставя СЛЕД името (Чингиз ХАН), или ако ние имаме тюркски корени, защо при нас титлата е ПРЕДИ името. Всички тези „експертни трудове“ за които говорите, са направени след освобождението на БЪЛГАРИЯ от османско иго.

  2. Кана сюбиги (KANA ΣYBIΓI / KANЕ ΣYBIΓI) е единствената съхранена автентична титла използвана в надписите на Омуртаг и Маламир. Крум използва архон уби(н)ги” (АРХОN YBHNГН). При Персиан се използва само гръцката формула “EK ΘEOY APХON” – от бога архонт”, т.е. “от бога владетел”.
    Употребата на „хан“ е погрешно и наложено по традиция от тюркската теория. А по въпроса, ви препоръчвам книгата ми: „Титли и имена в Първата българска държава. Сравнителен анализ“. Изд. Абагар, 2018 г.: https://m.helikon.bg/213222-%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0.-%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7.html

  3. Изпъкват много и двамата. Особено Тервел, който подписва окончателният междудържавен договор с ИРИ през 716 г. При това не са последните управляващи от рода Дуло и не са ханове. И Кана Субиги не е постоянна титла, защото кановете понякога не са Субиги(Върховни главнокомандващи или Главни воеводи). Например Калоян не е бил Субиги – Главен воевода. До Петър Първи страната е каганат а държавните глави – канове, кагани.
    Последният пряк потомък в Бългaрия от рода Дуло е Коломaн I. A вообще последен от динaстиятa Aсен, която е клон нa родa Дуло от Aзaн(Aсен) Туктa(„Токту“) е Констaнтин Тих, и днешният цaр Симеон II.
    Aзaн Туктa, брaт нa пaтриция Бaян, е бaщa нa Крум и Кaрдaм.
    Сaмия Aзaн Туктa е роден в Пaнония a мaйкa му е aвaрскa принцесa(бaбa нa кaн Крум).

    http://atil.blog.bg/history/2019/06/03/kan-tervel-tarvil-692-719.1659970

  4. Една малка забележка – сведението за трети владетел в хрониката на Алберих, се отнася не за Кормесий от 727 г., а за Кормисош:
    „[В 727 г.] … Кормесий царувал над българите.

    [В 750 г.] … Над българите пък, които преди няколко години били дошли от Скития и били завладели част от Константинополската империя, вече царувал трети владетел, на име Кормесий.“
    Какво точно означава този абзац, най-вероятно и Алберих не е знаел. Просто го е преписал дословно от неизвестен за нас източник.

  5. Титлата на ранните български владетели е „Кънаsь убоги“(От Бога Княз)“. В България владетелите са използвали единствено титлите: Княз(от пр.слав: Кънаzьти „всезнаещият“), Крал/Король(от пра-индо-европейски: kewH- „да бъде силен“, сходно с гръцкото Кирус „господар“ и иранското Кюруш „владетел“), Василевс(от лидийското: battos „владетел“), Архонт(от гръцки: „владетел“) и Цезар/Цар(от латински: „сечащ“).

  6. @Веселин Андонов – „точно на два достигнали до нас каменни надписи“? А колко са достигналите до нас паметници, в които е посочена титлата „хан“? Нула? Историографическите среди могат да дискутират тези, за които има доказателства и в една или друга посока. Когато обаче има единствено доказалства, подкрепящи една теза, но въпреки това историографическите среди продължават да подкрепят измислици – задаваме си въпроса защо го правят? Това, че грешната титла „хан“ е използвана в новата тритомна енциклопедия по българска история на БАН не я прави вярна! Само показва доколко е закостеняло мисленето на „историографическите среди“, които в опитите си да угодят на някои външни и вътрешни фактори отказват да заявят открито, че официалната българската история не отговаря на реалните доказателства и принизява произхода ми до някакви татаро-монголо-афгано-ирано и пр. прадеди, живели в юрти или измислени „славяни“ (може ли да ми покажете някъде в някой музей в България нещо „славянско“ от да речем 4-5 век? Чакам…). Срам ме от вас!

  7. Моля, да обърнете внимание на изследването ми: Хърст, Д. ХРОНОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА В “ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ” – НАМЕРЕНИЯТ КЛЮЧ КЪМ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТЕРВЕЛ – В: Хърст-Стойчев, Д. 5 хипотези за историята на земите северно и южно от р. Дунав (165-1018), Рс. 2004, с. 33-45. В него развивам тезата, че посоченото време на управление в „Именника“ зависи от принципа на унаследяване на властта “съвладетел – владетел”. Последователно са уточнени годините на Тервел и на всички управляващи, до премахването на съвладетелската институция.

  8. Дуло носи имена използвани от сарматите в Боспорското царство. Едно от имената записани в боспорските надписи е Дулес. Подобно име се среща по-късно по „ромейската“ керамика около Мадара.
    Всъщност може и да се разгледа от друг ъгъл: Дуло- Ду Ло и всъщност едната от тях значи род, а другата от, та реално било от рода…

    Археолозите желаещи да наложат виждането, че първата ни столица Плиска не е съществувала по време на Античността се сблъскват с много проблеми. На територията на Плиска са намерени тухли от времето на Античността, а по тях има надпис DULES/Дулес –името на собственика на тухларната изработвала строителни материали през IV-V век. За това име се знае, че е тракийско, но всеки опит за свързването на тракийското име Дулес със старобългарското родово име Дуло е посрещнат с ожесточена съпротива.

  9. Къде в т.нар. „Именник” пише ханове-манове и българи, български, България?!
    „Именникът” е познат от три късни руски преписа на оригинала, от края на 15 век и от 16 век. Предполага се, че изгубеният оригинал е бил съставен на гръцки език през 9-ти век.-Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов при изследването на руски летописи и е публикуван през 1866 година в неговия труд „Обзор хронографов русской редакции“. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях – Уваровият, е от края на 15 век, а другите два – Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите.
    Та! НЕ МОЖЕ да се разчита, че нещо е автентично със сигурност- 600 години след последния владетел от именника(15 век).
    В „Именника” никъде не пише „България, български, българи”. Няма титли „хан/кан, цар.
    Именника е в сборник от текстове, събрани с определена идеологическа цел.
    Допълнението(което е препис на друг препис и т.н., няма оригинал) към библейската история на асирийците, днес по-известна в „нАучните“ „ни“ среди като „Именник…“( буквален препис на една глава от хрониката на Георги Амортол и е извън контекста.) е в сборник от текстове, събрани с определена идеологическа цел.
    В Именника няма никакви асирийски царе. Асирийските царе са от друг текст след Именника.

    Четете Цани Гинчев, Николай Владикин, Георги Сотиров, акад. Методи Попов, акад . Владимир Георгиев, проф . д-р Ганчо Ценов, Мавро Орбини, отец Паисий Хилендарски, Спиридон Палаузов, Марин Дринов, Христаки Павлович, Георги Раковски, Даниил Юруков, Д. П. Даскалов, йеромонах Спиридон Габровски, Гаврил Кръстевич, поп Йовчо от Тревна, Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова
    Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиян, Равенския козмограф.

  10. За ранните български владетели са известни само следните домашни титли: бат (Кубрат, Баян, Батой-Аспарух); архон увин(г)и за Крум; каназ увиги (Омуртаг, Маламер), която се превежда като о ек теон архон; Персиян (о ек теон архон) и Борис, чието християнско име Михаил значи „който е равен на бога“ и повтаря смисъла на титлата на баща му, дядо му и прадядо му. Титлата каназ увиги съвпада с аварската титла каниз ауци, в латинска форма каган вигериус, където -риус е известен латински суфикс. Сравнението на еквивалентните форми каниз увиги, архонт увиги, каниз ауци и каган виге(риус) подсказва смисъла на българската титла „княз божествен“, който е повторен и на гръцки – о ек теон архон: (http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titlata%20kanasuvigi-final.htm).

  11. Д-р Войников, случайно да сте чували за четирите хана на западния тюркски хаганат от рода Дуло? Титлата на българските владетели е била Хан или Хаган.

    • Уважаеми Войников,понякога смятам ,че май и тюркските народи пройзлизат от рода Дуло ,разклоние от Дуло ,голям отдел Български .

Отговор