Ново издание за една от най-славните страници в българската военна история

Разглеждани в контекста на знаменити предшественици като Аспарух и Тервел,  наследниците им Кормесий и Севар сякаш не изпъкват с твърде големи достижения. Поне с такова впечатление неизбежно остава историкът изследовател, тъй като и двамата владетели не успяват да намерят място в хронографиите на византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор.

В този период не се водят войни за териториално разширение с Византийската империя, няма намеси във вечните дворцови интриги в Константинопол и изглежда Комерсий и Севар водят едно безметежно и мирно управление. Това сякаш потвърждава старата максима, че ако не се водят войни или не се случват бедствия или кризи, историята има удобния навик „да забравя“ епизодите на продължителен мир. И предвид липсата на сведения, това правило се потвърждава – последните известия във византийските хроники, касаещи българите, датират непосредствено след разгрома на арабската войска на Маслама пред стените на Константинопол през 718 г.

Събитията в България остават мъгляви чак до 756 г. Чрез малкото, което знаем от домашни и западни източници можем да сглобим много откъслечна картина на десетилетията, отделящи управлението на Тервел от династичната криза в България в средата на VIII в. Според битуващите хипотези Тервел управлява българската държава до смъртта си през 721 г., когато на плисковския престол се възкачва Кормесий. Това, разбира се, не може да се потвърди от Именника на българските ханове, в който владетелят, управлявал след Тервел не е назован по име.

Упоменати са единствено годините на властване (28 г.) и родът му (Дуло). Заключението, че наследникът на Тервел е именно Кормесий идва от няколко различни източника – летописа на западния хронист Зигеберт, който изрично посочва Кормесий за владетел на българите през 727 г., и хрониката на монаха Алберих, назоваващ Кормесий като „tertius rex”, тоест трети владетел след Аспарух и Тервел.

Любопитен поглед към миналото на Кормесий, още по времето на властването на Тервел, ни предоставя и хрониката на Теофан. От думите на византийския летописец научаваме, че Кормесий може би присъства при сключването на договора между България и Византия от 717 г. и дори участва във войната срещу арабите от 717-718 г. като военачалник на крупни войскови формирования. Подобно мнение застъпват и редица изтъкнати български историографи като П. Мутафчиев и Веселин Бешевлиев. Името на Кормесий се среща веднъж и в барелефите около Мадарския конник, където силно увреден надпис ни предава събитие, вероятно достатъчно значимо, за да бъде изсечено в камъка по заповед на българския владетел. Разчетеният текст с големи липсващи промеждутъци гласи:

злато…той даде …злато архонтът…войници…архонтът ….гърците …каквото ти давах, всяка година ще давам, понеже ми помогна …всяка година ще даваме и…архонта…императорът….и Крумесис, архонта покани….архонтът….като разпредели златото и започнаха …това езеро…направи …архонт… развалиха договорите…война…тогава…име.“

„Непобедимата конница“ е разказ за бойния път за Първа конна дивизия и нейните безстрашни кавалеристи.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Безкрайно неясният смисъл на гореспоменатия надпис поражда противоречиви тълкувания и хипотези, които вероятно никога няма да бъдат потвърдени. Доколкото може да се прецени се обсъждат плащанията под формата на злато, които Византийската империя ежегодно изпраща на България още от времето на сключения през 716 г., мирен договор.

Втората част от текста е тази, която буди далеч повече интерес сред историографите и разпалва огъня на техните тълкувания. По всичко изглежда, че се е състояла дипломатическа среща, на която „архонтът Крумесис“ кани някого на преговори. Можем да преценим, че това вероятно се  случва след поредното изплащане на годишния трибут, когато след разпределянето на златото, започва обсъждане по някакъв спорен въпрос. С кого е провеждал договорки Кормесий и какъв е бил изходът от тях, можем само да предполагаме. Особено будещ любопитство е последния пасаж, според който спорът явно прераства във война, след развалянето на сключените договори. За такава война обаче византийските хроники премълчават, което задълбочава мистерията около увредения текст.

Мадарският конник

За по-нататъшното управление на Кормесий не се знае абсолютно нищо. Нещо повече – историографията в момента не е в състояние дори да определи със сигурност момента на края на неговото управление. Причината е че в хронологията на българските владетели от този период съществува още една личност, властвала над българската държава с име подобно на това на Кормесий, а именно – Кормисош.

Според Именника на българските ханове обаче въпросният Кормисош принадлежи към съвсем друг благороднически род – Вокил, което и означава, че няма как двамата владетели да са едно и също лице. Годините на управление посочени в Именника също не облекчават задачата на историографите, тъй защото не съвпадат с хронологията установена от византийските летописци. Според тях през 756 г. държавен ръководител на България е хан Винех.

Към момента се приема някак условно, че след смъртта на Кормесий, наследникът му на престола Севар успява да удържи властта в България в условията на относително добросъседски отношения с Византийската империя до 40-те години на VIII в. Именника на българските ханове е единственият източник, който предоставя някакви данни за Севар, което ни кара и да се въздържаме от навлизането в някакви квалификации за неговото управление.

Липсата на податки във византийската летопис може и да означава, че България и Византия не влизат във военни конфронтации до средата на осмото столетие, но не значи непременно, че империята не е търсела начини да се намесва в българския държавен живот. За начало на династичната криза на България и навлизането ѝ в десетилетията на постоянни противоборства с южната съседка, често се разглежда противоречиво тълкуваното сведение от Именника, според което наследникът на Севар на плисковския престол – Кормисош, е владетел от друг владетелски род – Вокил, който „изменя“  рода Дуло.

По какъв начин се е реализирало това „изменяне“ на рода на основателите на Дунавска България от Вокил, изследователите гадаят от години. Насилствено или миролюбиво, тази смяна на династията Дуло тепърва щяла да сблъска новите владетели на България с един непримирим враг – могъщия византийски император Константин V Копроним, при когото Източната Римска империя започва да търси своя реванш срещу българската държава.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Какво знаем за Кормесий и Севар – последните владетели от рода Дуло
4.4 от общо 63 глас(а)
Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.

6 КОМЕНТАРА

  1. Титлата на езическите ни владетели е „кана сюбиги“, а не е „хан“. Като употребата и е известна едва от времето на Омуртаг. При Крум е упоменато само „архон убинги“. Титлата хан, производна на тюркското каган, през монголски се появява едва с татарското нашествие в Европа: kagan > kha(gh)an > khaan > khan, с обеззвучаване и изпадане на „g“ в монголски. Да „хан“ е придобило популярност, въпреки своята погрешност, и трябва да се борим срещу тази инерция.

    • Абсолютната убеденост с която твърдите, че титлата на езическите ни владетели е „кана сюбиги“ е крайно съмнителна. Впрочем заключението, че въобще има подобна титла се базира точно на два достигнали до нас каменни надписи и както предполагам ви е добре известно етимологията на титулатурата ( и дали въобще наситина става дума за титла ) все още се дебатира в историографските среди. Това се дължи, вероятно, на оспорваните преводи на Веселин Бешевлиев. Впрочем, въпреки своята „погрешност“, „хан“ се използва все още в редица експертни трудове, включително новата тритомна енциклопедия по българска история на БАН.

      • Извинете, но понеже виждам, че пламенно защитавате титлата „хан“, може ли да ми посочите поне един исторически извор, в който тя се споменава ведно с името на български владетел? Благодаря!

  2. Кана сюбиги (KANA ΣYBIΓI / KANЕ ΣYBIΓI) е единствената съхранена автентична титла използвана в надписите на Омуртаг и Маламир. Крум използва архон уби(н)ги” (АРХОN YBHNГН). При Персиан се използва само гръцката формула “EK ΘEOY APХON” – от бога архонт”, т.е. “от бога владетел”.
    Употребата на „хан“ е погрешно и наложено по традиция от тюркската теория. А по въпроса, ви препоръчвам книгата ми: „Титли и имена в Първата българска държава. Сравнителен анализ“. Изд. Абагар, 2018 г.: https://m.helikon.bg/213222-%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0.-%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7.html

  3. Изпъкват много и двамата. Особено Тервел, който подписва окончателният междудържавен договор с ИРИ през 716 г. При това не са последните управляващи от рода Дуло и не са ханове. И Кана Субиги не е постоянна титла, защото кановете понякога не са Субиги(Върховни главнокомандващи или Главни воеводи). Например Калоян не е бил Субиги – Главен воевода. До Петър Първи страната е каганат а държавните глави – канове, кагани.
    Последният пряк потомък в Бългaрия от рода Дуло е Коломaн I. A вообще последен от динaстиятa Aсен, която е клон нa родa Дуло от Aзaн(Aсен) Туктa(„Токту“) е Констaнтин Тих, и днешният цaр Симеон II.
    Aзaн Туктa, брaт нa пaтриция Бaян, е бaщa нa Крум и Кaрдaм.
    Сaмия Aзaн Туктa е роден в Пaнония a мaйкa му е aвaрскa принцесa(бaбa нa кaн Крум).

    http://atil.blog.bg/history/2019/06/03/kan-tervel-tarvil-692-719.1659970

  4. Една малка забележка – сведението за трети владетел в хрониката на Алберих, се отнася не за Кормесий от 727 г., а за Кормисош:
    „[В 727 г.] … Кормесий царувал над българите.

    [В 750 г.] … Над българите пък, които преди няколко години били дошли от Скития и били завладели част от Константинополската империя, вече царувал трети владетел, на име Кормесий.“
    Какво точно означава този абзац, най-вероятно и Алберих не е знаел. Просто го е преписал дословно от неизвестен за нас източник.

Отговор