Княз Владимир-Расате, син на Борис-Михаил I Покръстител и владетел на българите в края на IX век, е сред личностите, които и до днес будят разгорещени дебати сред историческата общност и публичното пространство. Причината, разбира се е, че управлението му неизбежно се свързва с последния отпор на българското езичество срещу християнизацията на България през втората половина на IX век. В...
Действията на прочутите наемници ясно показали, че в началото на XIV в. експанзията на турските бейлици в Мала Азия можела да бъде спряна. Победите на каталаните, нанесени срещу по-многобройните мюсюлмански войски в Западна Мала Азия, показали, че една добре подготвена и дисциплинирана военна сила била в състояние да се справи с турската опасност.
По време на своето краткотрайно властване над българската държава от 831 до 836 година, Маламир не оставя наследник на трона в Плиска. След преждевременната си смърт през 836 година, когато според Теофилакт Охридски Маламир е „покосен от сърпа на божието правосъдие“, начело на държавата застава Пресиан. Новият владетел на България е племенник на Маламир, син на неговия по-голям брат...
През втората половина на XIII век България навлиза в период на криза – политическа, социална и икономическа. Макар татарското настъпление от север и ежегодните рейдове на степните бойци да имат значителна роля за тежката обстановка, те съвсем не са единствените фактори.
Възкачил се на престола на българските владетели след велики предшественици – като дядо си Крум и баща си Омуртаг, Маламир остава някак в сянката на техните дела. Причината може би е в относително краткия период на управление на Омуртаговия син – едва пет години – и малкото на брой исторически паметници и свидетелства, които ни дават сведения за времето...
Шестима български владетели и един византийски император – разказ за войни и интриги
Веселин Асенов -
Залезът на династията Дуло през 40-те години на VIII в. дава възможност за изява на българската политическа сцена на представители на други болярски родове. Първият такъв владетел, упоменат в Именника на българските ханове, е Кормисош – благородник, издигнат до върховете на властта от рода Вокил. Кормисош, както надлежно е отбелязано в Именника, „изменя“ рода Дуло и макар в никой друг...
Разглеждани в контекста на знаменити предшественици като Аспарух и Тервел, наследниците им Кормесий и Севар сякаш не изпъкват с твърде големи достижения. Поне с такова впечатление неизбежно остава историкът изследовател, тъй като и двамата владетели не успяват да намерят място в хронографиите на византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор.
В този период не се водят войни за териториално разширение...
Образът на Крум винаги е имал специално място в съзнанието на българския народ, нареждайки се сред тези на най-интригуващите личности от средновековната ни история. Този владетел неизбежно оставя следа във въображението както на учения-историограф, така и на обикновения читател със своите качества на неустрашим воин, талантлив държавник и велик завоевател. С подобни характеристики обаче могат да се похвалят много...
Кардам се превръща в първия български владетел от втората половина на VIII в., който удържа властта си в мир до края на живота си през 803 г., когато начело на държавата застава Крум.
Телериг е сред владетелите, които имат нелеката задача да ръководят българската държава в един от нейните най-тежки периоди. През втората половина на VIII в. България е разтърсена от династична криза, последвала залеза на властта на владетелския род Дуло. Боилската аристокрация започва свирепа борба за надмощие, която дестабилизира интегритета на българската държава и я прави особено уязвима за атаки от...
Цар Иван Александър е сред българските владетели, пораждащи полемика още със споменаването на името им. Неговият образ в родната историография никога не е бил балансиран, винаги силно поляризиран между „осанна“ и „разпни го“. В настоящата студия обаче няма да се спираме на спецификите на неговото управление, а ще се опитаме да надникнем в десетилетията преди неговото възшествие за да...
Пресиан и братята му биват задържани и изпратени като своеобразен трофей за император Василий II, който междувременно се подготвял да приеме българските принцове според изискванията на византийския церемониал.