По време на своето краткотрайно властване над българската държава от 831 до 836 г., Маламир не оставя наследник на плисковския трон. След преждевременната си смърт през 836 г., когато според Теофилакт Охридски Маламир е „покосен от сърпа на божието правосъдие“, начело на държавата застава Пресиан. Новият владетел на България е племенник на Маламир, син на неговия по-голям брат Звиница и като такъв е пълноправен наследник на Крумовата династия. Подобно на названието на Маламир, и името на Пресиан предизвиква разпалени историографски дебати с оглед на своята етимология. Според някои изследователи морфологията на „Пресиан“ загатва за ирански корен на думата, чието правилно изписване според тях е Персиан, тоест „перс“ или „персиец“. Както и с Маламир обаче, засега полемиката около името остава изцяло в сферата на предположенията и догадките.

За възкачването на Пресиан на трона на българските владетели през 836 г. научаваме от хронографиите на византийския император Константин VII Багренородни. С поемането на властовото кормило на България от новия владетел идва и рязка смяна на политическия курс спрямо Византия. През 837 г. империята води тежки сражения с арабите в Мала Азия и наличният ѝ военен потенциал е ангажиран почти изцяло в отблъскването на мюсюлманските нашественици. Концентрацията на ромейските въоръжени сили в малоазийските теми довежда до оголването на балканските провинции и отслабването на византийските позиции на полуострова.

Според Григорий Декаполит намалялото военно присъствие на Византия на Балканите провокира избухването на вълнения сред населението на Западните Родопи, Беломорието и регионите около Солун. Броженията бързо прерастват в открити бунтовнически действия, които според Декаполит довеждат до „големи кръвопролития и цели области били опожарени и изпълнени със смут“. Византийският хронист Георги Монах споделя в своята летопис, че по същото време, през 837 г., „Михаил Българинът предприел нападение срещу Солун“. От малкото налични изворни данни оставаме с впечатлението, че бунтовническите действия във византийските територии биват организирани вероятно от потомци на Куберовите българи и племето на смоляните. Вълненията и бунтовете във Византийската империя не остават незабелязани от Пресиан, който с основание или не, решава да използва благоприятната политическа ситуация и нарушава мирния договор обвързващ империята и България още от времето на Омуртаг.

Надписът от Филипи

Голяма българска войска, командвана от опитния държавник кавхан Исбул навлиза във византийските земи. Военната сила се отправя първоначално към Западните Родопи, където са поселенията на смоляните, а впоследствие се насочва към Беломорието и Солун. Изненадан от внезапните военни действия на българите, ромейският император Теофил не разполага с възможностите да се противопостави активно на българското нахлуване. Наличните на василевса войски, намиращи се на Балканите, са организирани под ръководството на кесаря Алексий Мозеле, който се разполага заедно с хората си в крепостта Христопол (Кавала). Първостепенната задача на ромейския военачалник е да пресече напредването на българите в посока към Беломорието и да предотврати нарушаването на сухопътната връзка между Константинопол и Солун. В конфронтацията между силите на Исбул и Алексий Мозеле надвива българският благородник, който след успешен маньовър успява дори да превземе укрепеният град Филипи. В завладяната крепост, Исбул, вероятно в чест на победата над византийците нарежда поставянето на каменен надпис, който макар и частично се е съхранил и до днес. Разчетените върху писмения паметник изсечени слова гласят:

От бога поставеният архонт на многото българи Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска и ичиргубоила и боила колобър. Кавханът отиде при смоляните… Който търси истината – бог вижда и който лъже-бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните забравиха, но бог вижда.

Последните пасажи на текста, в които българският автор говори за „българските добрини“, които „християните (византийците) забравили“ някои историографи са склонни да съзират като завоалирано обвинение към ромеите, като първопричина за нарушаването на дългогодишния мир между двете държави. Предвид достигналите до нас извори, които сочат другояче, това тълкуване може и да не е достоверно.

Друг фрагмент от надписа във Филипи

Единственият друг домашен извор, който разказва за събитията от 837 г., е надписът открит в Голямата базилика в Плиска, върху който може да се прочете за „проведена битка при Сяр“, където вероятно се срещат в бой войските на Исбул и на Алексий Мозеле. Писменият паметник обаче не дава никакви подробности за проведеното сражение, което и кара историографите да се въздържат от тълкуването му.

Провалът на Алексий Мозеле да възпре българските войски при Христолпол коства на империята значителни териториални загуби. През следващите две години, без да среща особено голяма съпротива от страна на Византия, Пресиан присъединява към България Западна и Централна Македония, обширни области по средното и горното течение на р. Вардар, както и земите около Охрид и Прилеп. Притиснат от обстоятелствата и с войски изцяло ангажирани в опазването на малоазийските провинции от арабите, император Теофил се опитва да създаде заплаха в българския тил. Василевсът вижда подходящо средство за тази цел във византийското население в Южна Бесарабия, което е разположено в тези земи още от времето на Крум.

Вследствие на своите военни кампании в Тракия, Крум изселва много ромеи в българските територии на север от р. Дунав и макар значителна част от тези пленници да са върнати в пределите на Византия по силата на мирните спогодби на Омуртаг, от изворите разбираме, че техният брой при Пресиан все още е голям. Подбудени към бунт от император Теофил през 838 г., тези византийци под ръководството на своя лидер Крондил се изправят срещу българската власт в региона и надделяват над малобройните въоръжени сили, с които разполага в региона българският управител в Северна Добруджа. На помощ на разбунтувалите се византийци в Южна Бесарабия е изпратен имперски транспортен флот, който да превози населението към ромейски територии. Тази диверсия, която император Теофил успешно организира в тила на българите, постига една от целите си – голяма част от византийското население е върнато от ромейската марина обратно в Тракия, където се пръсва по родните си места.

Златен солид на император Теофил

Макар проведената от император Теофил акция вероятно да успява да създаде известен смут сред управляващите в Плиска, едва ли можем да смятаме, че бунтът на зле подготвените и слабо въоръжени византийци в Южна Бесарабия става повод за особено притеснение за Пресиан. Това проличава и в продължаването на военната кампания на българите в Беломорието и откъсването на нови територии от Византия там, въпреки действията на Теофил. Това по всичко изглежда провокира преосмислянето на имперската стратегия във войната и търсенето на по-надеждни съюзници срещу българите. Византия успява да открие тези съюзници в лицето на сърбите, които към средата на IX в. се обединяват около жупана Властимир. Доколкото може да се съди от по-късните сведения на император Константин VII, до управлението на Властимир „българите живеели в мир със сърбите“, което и означава, че конфликтът, който пламва между двата народа в средата на IX в. е първият в тяхната история.

Според сръбски и руски историографи вината за конфликта пада върху Пресиан, който решава да подчини сърбите и да присъедини техните земи към България. Действително след завоеванията на българския владетел до 840 г., сръбските поселения създават своеобразен клин в българските територии, които обграждат сръбските от три страни. Не е характерно обаче за Византийската империя да пропусне възможността да накара други да водят нейната война, като убеди Властимир да нападне българските земи. Предвид по-нататъшните подобни прояви на византийската дипломация при управлението на Симеон, Петър и други български владетели е по-вероятно да се е случил именно конфликт инспириран от ромейското злато. Така или иначе българският отговор на сръбското предизвикателство е бърз, но военните действия не протичат успешно за силите на Пресиан.

От данните, които ни предоставя по-нататъшния разказ на Константин Багренородни, българският владетел воюва цели три години със сърбите, но „не само че не успял да постигне нищо, но и погубил по-голямата част от своята войска“. Византия несъмнено само печелела от една такава война между българите и сърбите, които изразходват сили и средства, като същевременно империята е оставена да стабилизира собствените си позиции. Няма данни това противопоставяне да довежда до някакви териториални загуби за България, въпреки известията на Константин VII за тежките поражения на българската войска.

Михаил III

Настъпването на 845 г. довежда до сключването на примирие между Византийската империя и арабите, което и позволява поне теоретично империята да се опита да отвоюва териториите, които губи за сметка на Пресиан. Явно обаче, поне първоначално, изтощените от тежката война с арабите ромеи не горят от желание да влязат в битка със силната българска държава. Вероятно не трябва да подминаваме и обстоятелството, че от 842 г., в Константинопол има властова смяна като на трона се възкачва малолетния Михаил III, чиято майка Теодора, като действащ регент се опитва да затвърди властовото положение на сина си.

До края на управлението на Пресиан Византия се задоволява просто да гарантира властта си над Беломорието, както и да подсигури безопасността на важни административни центрове като Солун. Неформалният отказ на империята от превзетите от българския владетел земи превръща България в регионална сила в Европейския Югоизток. Териториите, които българската държава обхваща към средата на IX в., включват земи от Средния Дунав до Беломорието и от Днепър до Албания. Към България са присъединени области богати на разнообразни и ценени през Средновековието ресурси, а през българската държава преминават търговски пътища, свързващи Константинопол с Великоморавия и франкската държава, с които страната не закъснява да установи проспериращи търговски взаимоотношения.

За последните години от управлението на Пресиан знаем твърде малко. Последната външнополитическа изява на българския владетел, която е засвидетелствана в изворите, е делегацията изпратена от него през 845 г. в Източнофранкското кралство. Целта на пратеничеството е да потвърди традиционните добросъседски отношения на България с франките. Крал Лудвиг Немски с готовност приема българите, както се посочва във Фулденските летописи и потвърждава договорите от времето на Омуртаг.

Докато външната политика на Пресиан е поне донякъде описана в чужди и домашни извори, неговата вътрешнополитическа дейност и до днес е неизвестна. Дотолкова, доколкото във византийските анали липсват податки за гонения срещу християните по времето на Пресиан, можем да смятаме, че антихристиянската политика на Омуртаг умира с Маламир през 836 г. Вероятно обаче, под влиянието кавхан Исбул, който се изявява като висш държавник и при Омуртаг и Маламир, Пресиан също продължава завета на кана строител. Изживявайки живота си като непоколебим владетел и завоевател, Пресиан умира през 852 г., завещавайки на сина си Борис I обширна и могъща държава.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пресиан – непоколебимият завоевател
4.4 от общо 26 глас(а)
Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.

1 коментар

  1. Здравейте ! Веднъж вече ви писах да спрете с използването на фалшиви източници и материали , защото правите мечешка услуга на хората . Империя Византия никога не е съществувала като наименование по онова време . Има Източно Римска империя , която е патриаршеска и Свещена Римска империя , която е католическа . Византия за пръв път се използва , като наименование през 19 век . Името на Пресиан е българско , както и тези на всички наши владетели . Няма как да казвате , че то е персийско от ,,перс“ – персиец , поради един много важен факт , а именно това , че Персия не е персийска дума . Тя е екзоним(чуждо наименование на народ) използван от гръците .Точно и това е причина днешната държава на ,,персите“ да смени името си на Иран ,но ме съмнява, че знаете за този факт. Иначе разликата от Пресиан до Персиан е същата като тази между питка и патка – балкан разлика , така че не си натъкмявайте. По същият начин българите наричали германците – немци , защото не разбирали езика им , демек били неми . Това отново е екзоним и по вашата логика вие ще изкарате , че тази дума е германска , което е невярно . Титлите на българските владетели са княз и цар спрете да пишете разни ханове и канове . На нито един изторически артефакт не е записана титла хан или кан за български владетел . Имаме канасю(У)биги и кънъзъ . Точно въпросното кънъзъ е българският вариант на титлата , но поради факта , че в гръцкият език няма буква ,,Ъ“ то тя е заменена с ,,А“ , а поради самата беззвучност на гръцкия ,,З“ преминава в ,,С“ . Затова на колоната на Омуртаг пише Канасубиги(Княз от бога) , и няма нищо общо с ханове, канове , паши и други пародии . В Дръстър отново има надпис Канасубиги , който отново потвърждава , че титлата е Княз . Дори в именника на българските князе си пише , че са князе . Като говорите за ,,Византия“ и ромеи(гърци) отново представяте едни фалшификации . Въпросната ,,Византия“(ИРИ) през първите си 300-350 г. е управлявана от българи(траки) и няма как да я приписвате като гръцка(ромейска) , защото това е меко казано некоректно . Все едно да припишете цялата история на Индия към Англия , защото за определен период са им били колония … Да както чухте българите са траки , което пък е екзоним на нашите сънародници използван от данайците(днешни гърци) и римляните . От всички сфери на науката се доказа , че разликата между българи и траки е само в името , но вие продължавате да ми говорите за славяни , траки и прабългари , като удължавате невежеството и лъжите в историята ни . Тук темата е много дълга , но доказателствата не са 1 или 2 ,а стотици , дори хиляди , че българи и траки са един и същ народ . Просто каквото и да започнете да сравнявате при траки и българи ,то винаги е еднакво или произхожда от първото . Накратко за Славяните и кои са те за да спрете с разделянето на един и същ народ на три . Значи Славяни е днешното название , но когато то се е зародило е било Славени и е използвано като ново име за племето Гети . Важно !!! – Всички тракийски племена са български , поради факта , че това е един и същ народ но с различни имена . Гърците са имали 4 имена в историята си, иранците са имали 5 имена в историята си , китайците също не са познати под само едно име в историята , така че няма нищо странно българите да са имали 2 или повече имена в историята си . Всъщност най-старото име на България е Ария , откъдето идва и названието на народа й по онова време – арийци . Да ,както чухте и не случайно БЪЛГ-АРИЯ е единствената държава в света , която на всички езици има окончание АРИЯ . Тука доказателства за това , че българите са древните арйци отново има стотици , но да се върнем на темата за Славяните . Значи Славени и Гети означават едно и съшо – Прославени . Това са синоними като хубав и красив . Само , че по вашата логика изкарвате , че хубавия не е красив . Няма как да ми създавате различни народи от наименования на различни областни(племенни) названия . По тая логика дай да разделиме родопчаните , от шопите и добруджаните и да кажем , че са различни народи . Само , че това е абсолютна глупост . По вашата логика дай да изкараме османците и турците 2 народа , защото са сменили името си както Гетите(българско племе) са сменили името си на Славени , като по – късно обединението на всички племена приема името българи . Тука темата отново е дълга и няма смисъл да се задълбочавам , защото и любимата ви 681г. не е това , за което я представяте . През 681г. не се създава България , а се освобождават земите й над въпросните територии . Дори в именника на българските князе си е записано , че около 500 години преди да дойде Аспарух(тракийско,българскоиме-означава конник водач/началник от тракийското АСП-кон и арих-водач) , български КНЯЗЕ са управлявали огромни територии на юг от Дунава . Важно!!! – Именника на българските князе , който е запазен до днешни дни не започва от самото начало на българските владетели , като е запазен варианта , който е записан от ислямизираното население във земите на Волжка България . Това население не е от българи по кръв и те са имали функциите на летописци , и затова някои от думите са на техен език . По същия начин стоят нещата в английските колонии . Там има паралели между английски и местен , но хората не са англичани . При българите се получава , така , че ислямизираното население , започва да използва главно техният си език , защото управляващото българско население е в упадък и губи териториите си по тези земи , за сметка на възвърнатите балкански земи , които са и мястото където се е формирал българският народ . Единствените автохтонни жители на Балканският п-в са българите , което отново се доказа от всички сфери на науката ! Наистина малко се увлякох в коментара си , но когато се пише за истинска история на България излизат истини след истини преплетени една в друга и като ви кажа нещо , веднага трябва да разкажа и за съпътстващото го друго нещо . Харесвам , че сте се заели с това патриотично дело да разпространявате историята сред деца и възрастни , но ще ви дам един съвет – Ако мислите да поддържате старите догми за Българската история преди Османското(турско) робство , то прекратете тази рубрика и се занимавайте само с историята след освобождението , защото няма да помогнете на никого като продължавате да му повтаряте лъжи една след друга . Тука веднага ми дойде наум за една придча – Един орел снесъл яйца , на покрива на един кокошарник . Само , че едното яйце паднало в сламата на кокошарника . Там то се излюпило и малкото било отгледано от кокошките . Винаги когато прелитали орлите над кокошките те казвали на орлето – Виж това са кралете на небесата и ние никога няма да бъдем , като тях ,защото сме обикновени кокошки , които не могат да летят . Орлето мечтало един ден и то да може да лети като кралете на небесата ,обаче израстнало и загинало , като кокошка и никога не успяло да прогледне , че всъщност през цялото време е лъгано от тези , които са го спасили от смъртта . Дано сте си взели поуката и да спрете да лъжете хората , че били някакви тюрки, иранци, индийци или каквито и да е било други , но не и българи , защото нашият народ е всъщност орелът на света ! Живи и здрави и дано не се окаже , че сте финансирани от хората , които прокараха и поддържат лъжите за всчико българско и родно , защото това което пищете е това , което точно тези хорица желаят най-много да се чува .

Отговор