Средновековната българска история е изпъстрена с образи на владетели, военачалници, духовници и благородници, които завладяват въображението на съвременния човек. Макар и съвсем обяснимо, встрани от вниманието ни остава ролята на жената в тогавашното общество.

В началото на септември 2020 г. издадохме „Първите дами на Средновековна България“ – една книга на авторитетния медиевист проф. Пламен Павлов. В типичния за автора увлекателен и научнодостоверен стил, произведението ни среща както с малко познати аристократки и забравени царици, така и с онези, за които имаме повече исторически сведения.

Кой български цар е бил женен за французойка? Имал ли е Симеон Велики дъщеря? Кои български принцеси стават „първи дами“ в чужди страни и красят владетелските дворове от Ромейската и Латинската империя до Босна и Полша? Коя българка е единствената владетелка в Европа през XIV в. без благороднически произход?

 

Отговори на тези и още десетки въпроси ще откриете в книгата, която е налична с отстъпка в онлайн магазин на издателството – BULGARIANHISTORY.SHOP

А сега предлагаме на вашето внимание откъс от главата „САРА“ – ТЕОДОРА (1348 – 1371)“.

Приятно четене!

„САРА“ – ТЕОДОРА (1348 – 1371)

В съзнанието на поколения тази българска владетелка е олицетворение на процесите на разпадане на царското семейство и държавата, които водят България към пропаст, ако следваме внушението в самото заглавие на едноименната пиеса на Иван Вазов (1907). В тази позиция не трябва да се търсят антисемитски настроения, каквито поначало не са присъщи на нашия народ. В случая по-скоро имаме негативна оценка за въздействието на една любовна драма върху държавния организъм. Така най-често е възприеман и оценяван този безпрецедентен случай в династичната история на България и Средновековна Европа.

***

Сара е родена нейде около или след 1330 г., може би във времето, в което Иван Александър вече е бил български цар. Според Мавро Орбини, който неизвестно откъде черпи сведенията си, цар Иван Александър се влюбва в младата еврейка по време на съдебен процес. Версията звучи правдоподобно. Фактът, че сам владетелят решава дело, в което девойката е страна, навежда на мисълта за нейния статус на наследница на богата еврейска фамилия. Предполага се, че предците є са дошли от Унгария през ХІІІ в. Еврейският квартал на столицата Търново се е намирал под южния склон на хълма Трапезица. Известни са археологически материали от еврейски некропол, който пък е от северната страна на същия хълм.

Името Сара, с което е широко известна тази царица, е художествено решение на Иван Вазов. В историческите паметници тя е позната само с християнското си име Теодора, поради което е наричана Теодора ІІ. Влюбването и особено бракът на Иван Александър още веднъж ни убеждават, че българските царе, независимо от тежестта на короната, религиозните и морални предразсъдъци, са били напълно земни, живи хора! За силата на любовната страст на царя говори и обхваналата го неприязън към първата му съпруга. Оттам и твърдото му решение да се разведе с влахинята и да се ожени за еврейката.

Бракът е сключен през 1348 г. Свързването на царя, божия помазаник, с богатата еврейка възбужда духовете в страната и извън нея в продължение на години. Драматичната промяна в българския царски дом съвпада с една колосална трагедия – чумната пандемия, дошла от земите на татарската Златна орда и обхванала почти цяла Европа именно през 1347 – 1348 г. Нещастието не подминава и Търново. На хълма Трапезица при археологически разкопки е разкрит масов гроб в големия манастир, свързван най-често с името на св. Иван Рилски и неговите мощи.

По същото време е била изградена и т.нар. Шишманова баня, която всъщност е строена във времето на Иван Александър; очевидно във връзка с епидемията самата държава е взела мерки за засилване на обществената хигиена. От друга страна, в онези времена се е правела трудно обяснима (даже абсурдна от днешна гледна точка) връзка между чумата и евреите. По тази причина на една наивна рисунка „новопросветената“ царица Теодора e представена като „погибелна“ птица и олицетворение на тегнещата над столичния град черна прокоба… Рисунката е в т.нар. Брашовски миней и е дело на Димитър от село Мусина, иначе „пчелар царски“! Тя е интересно свидетелство за „апокрифното“ и суеверно мислене на хората през онази епоха.

Не остават назад обаче и някакви сънародници на царицата – жидовстващите, както са наречени те в Житието на св. Теодосий Търновски, обругават Христовата вяра, света Богородица, кръста, иконите… Новопросветената царица Теодора не само не ги подкрепя, както някои от тях навярно са очаквали, но заедно със съпруга си през 1360 г. е инициаторка на църковен събор!

Председателстван от царя, съборът не само разобличава „злата ерес“, но и налага тежки наказания. Християнската ревност на новопросветената царица се илюстрира от сведенията за изграждането на Преображенския манастир близо до Велико Търново, от ктиторския є портрет в прочутата скална църква край Иваново, Русенско, от приписки в църковни книги. Нейният образ е съхранен и върху монети, където Теодора е представена като съвладетелка на своя съпруг. Ликът на Теодора ІІ е показан майсторски в т.нар. Лондонско Четвероевангелие, където на една миниатюра я виждаме заедно с царя и двамата им синове – Иван Шишман и Иван Асен (V).

Вторият брак на Иван Александър, както при други подобни случаи, води до трусове в царското семейство. Отначало престолонаследието е запазено за Михаил Асен, син на влахинята. При започналата борба с турските набези Михаил и третият царски син, Иван Асен ІV, загиват (около 1354 – 1355). Вторият син на Теодора І, Иван Срацимир, е изместен от брат си, „багренородния“ Иван Шишман, а към 1356 г. е изпратен в далечния Видин. Надали може да има съмнение, че властващата по същото време царица „има пръст“ във всичко това…

Такива случаи обаче има предостатъчно в цялата световна история, за да превръщаме „Сара“ в изкупителна жертва…

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Проф. Пламен Павлов
Проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ (1978-1982), където от 1984 г. е преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави. Доктор по история, професор, автор или съавтор на научни и научнопопулярни студии, книги, учебници, енциклопедии, художествена литература. Телевизионен водещ, сценарист и консултант.