Днес столичният булевард „Братя Бъкстон“ е важна артерия за града, но знаем ли достатъчно за личностите, стоящи зад тези имена?
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Мнозина са чували за столичния булевард „Джеймс Баучер”, но малцина знаят на кого е кръстен той и с какво е заслужил тази чест.
Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта към нашата страна, любовта към българския народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни и все пак...
Едва ли много от читателите на тези редове са чували за Ованес Съваджъян. Той не е известен учен, общественик, военен или политически деец. И въпреки това сме сигурни, че високо ще оцените приноса му към България. Животът му е изтъкан от благородни дела, но едно от тях го прави особено значима личност – той спасява един цял град и...
Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
Кемал Ататюрк не просто се влюбва в българка, но и завинаги оставя сърцето си в България.
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит спира избора си за български княз върху датски принц. Какво обаче се случва по-нататък?
В началото на септември 1886 година Княжество България е в криза – княз Александър Батенберг е свален от престола чрез военен преврат. За този преврат руският историк и дипломат Сергей Татищев пише: Азиатският Департамент (отделът на руското министерство на външните работи, отговарящ за Османската империя и за България, бел. авт.) и неговите агенти в България не са чисти  от упрек...
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.
По пътя срещнахме много османци. Между другото един еничарин ни каза: „Вие отивате към Виена, следващата година  ще дойдем и ние там! Дано това им струва главите! Амин!“ През 1553 г. австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват епископ Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски”,...
Неотдавна ви разказахме историята на Луи Айер – швейцарецът, който с усилената си работа в следосвобожденска България се превръща в основоположник на българския спорт, а по-късно, сражавайки се за родината ни, губи живота си. Тази интересна и пропита с доблест история не е единствена по рода си. През 1894 година, по покана на българския просветен министър Георги Живков, освен...
Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук! Не пропускайте да (си) я подарите за Коледа сега с безплатна доставка.

ЖЕЛАЯ ДА РАЗБЕРА ПОВЕЧЕ