Неотдавна ви разказахме историята на Луи Айер – швейцарецът, който с усилената си работа в следосвобожденска България се превръща в основоположник на българския спорт, а по-късно, сражавайки се за родината ни, губи живота си. Тази интересна и пропита с доблест история не е единствена по рода си. През 1894 година, по покана на българския просветен министър Георги Живков, освен...
Карекин Нъждех (Гарегин), национален герой на Армения, се ражда на 1 януари в далечната 1866 година в Нахичеван, в семейството на свещеник.
Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
Кой е Фритьоф Нансен и защо сме му отредили значимо място в сайта ни?
Днес столичният булевард „Братя Бъкстон“ е важна артерия за града, но знаем ли достатъчно за личностите, стоящи зад тези имена?
Мнозина са чували за столичния булевард „Джеймс Баучер”, но малцина знаят на кого е кръстен той и с какво е заслужил тази чест.
Пътят на немския летец Герхард Венгел се пресича с България, когато на 09 януари 1944 година, той заедно със своята група е предислоциран от Румъния в София – на летище Враждебна.
В началото на септември 1886 година Княжество България е в криза – княз Александър Батенберг е свален от престола чрез военен преврат. За този преврат руският историк и дипломат Сергей Татищев пише: Азиатският Департамент (отделът на руското министерство на външните работи, отговарящ за Османската империя и за България, бел. авт.) и неговите агенти в България не са чисти  от упрек...
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит спира избора си за български княз върху датски принц. Какво обаче се случва по-нататък?
Редица чужденци – руснаци, белоруси, украинци, черногорци, грузинци, поляци, сърби и други са участвали като доброволци в борбата на нашия народ за освобождение. Един от тях е осетинецът Николай-Дудар Караев.
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.
Известният френски поет Алфонс дьо Ламартин минава през българските земи на връщане от пътуването си в Ориента.