И докато е всеизвестен факт, че румънци участват в обсадата на Плевен и дори общото командване формално е поверено на румънския крал Карол, то присъствието на японец на бойното поле би било абсолютна изненада за мнозина.
Мнозина са чували за столичния булевард „Джеймс Баучер”, но малцина знаят на кого е кръстен той и с какво е заслужил тази чест.
По пътя срещнахме много османци. Между другото един еничарин ни каза: „Вие отивате към Виена, следващата година ще дойдем и ние там! Дано това им струва главите! Амин!“
През 1553 година австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват епископ Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски”,...
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Американският кореспондент се превръща в застъпник на българска кауза, вместо да остане просто безпристрастен наблюдател.
Днес столичният булевард „Братя Бъкстон“ е важна артерия за града, но знаем ли достатъчно за личностите, стоящи зад тези имена?
Пътят на немския летец Герхард Венгел се пресича с България, когато на 09 януари 1944 година, той заедно със своята група е предислоциран от Румъния в София – на летище Враждебна.
Едва ли много от читателите на тези редове са чували за Ованес Съваджъян. Той не е известен учен, общественик, военен или политически деец. И въпреки това сме сигурни, че високо ще оцените приноса му към България. Животът му е изтъкан от благородни дела, но едно от тях го прави особено значима личност – той спасява един цял град и...
Карекин Нъждех (Гарегин), национален герой на Армения, се ражда на 1 януари в далечната 1866 година в Нахичеван, в семейството на свещеник.
Днешният разказ е посветен на двама братя - чехи. Повечето от нас по една или друга причина ги свързват с любимото на българите пиво, но всъщност това, което те правят за родината ни е нещо много по-значимо.Нека се върнем малко назад, в самата зора на Третата българска държава. През 1879 град София е избранa за столица на България. По...
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.