Принц Валдемар, най-малкият от децата на датския крал Кристиан IX, често е описван като очарователна личност, както впрочем съвременници твърдят и за останалата част от датското кралско семейство.

Брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна, Валдемар е роден на 27 октомври 1858 г. в двореца Бернсторф, северно от Копенхаген. Получава началното си образование от възпитатели, а по-късно изучава военно дело. През 1880 г. е произведен в чин лейтенант, като през следващите години участва в няколко военни експедиции.

През 1885 г. благородникът се жени за френската принцеса Мария Орлеанска, която е и правнучка на последния френски крал Луи Филип. Това е провокативен акт за германския канцлер Ото фон Бисмарк, тъй като враждебността между Франция и Германия е била силно изявена по това време.

Оказва се, че принцеса Мария е пламенен френски патриот и е силно антигермански настроена. Тя прави всичко възможно, за да продължи френската кауза. Като изключим политическия ѝ ентусиазъм обаче, Мария, подобно на съпруга си, не е амбициозна. И двамата са доволни да останат на заден план.

Крал Кристиан IX и принц Валдемар

Мария приема така фанатично каузата на Франция, че дори се опитва да накара цар Александър III от Русия да ратифицира договор за съюз с Франция. Тя е художник, рисува, моделира и скулптурира. Нещо твърде нетипично за височайша особа е фактът, че принцесата се изявява като активен член на пожарната команда в Копенхаген. Веднъж изненадва гостите си от „Жълтия дворец“, когато се появява с пожарна каска, извинява се и отива да се бори с огъня, който е избухнал на кораб в пристанището.

Тези уводни думи, обрисуващи благородници от далечна Дания, нямаше да намерят място в уеб сайта, ако между датската кралска фамилия и българската история липсваше допирна точка. Въпросът е – как в този сложен пъзел от лични и политически взаимоотношения попада България?

След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит е изправен пред предизвикателството да „осигури“ княз на българската монархия. Така в средата на октомври в Търново е свикано Третото Велико народно събрание. За тези събития и за дискусиите по време на заседанията Симеон Радев пише:

„За Валдемара той обясни (бел. ред. – Стефан Стамболов), че бил принц от много висок род, шурей на царя, брат на английската кралица и на гръцкия крал, и че с личните си качества той давал всички гаранции за бъдещето на България. Стамболов не скри, че Русия може да не одобри тоя избор. „Но все пак тоя избор трябва да стане, заключи той, за да покажем на Русия своите чувства и на Европа — своята умереност.“ След Стамболова говориха неколцина оратори. Сетне се дигна Захари Стоянов. Предполагаше се, че от него, фанатичния привърженик на Батенберга, ще се яви най-голямото противостоение, но той бе склонил вече на жертвата, която искаха събитията. Той почна с историческото изречение „Le roi est mort, vive le roi“ (бел. ред. – „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“) и свърши тъжно. В единадесет часа вечерта събранието се разотиде, като се установи единодушно върху избора на Валдемара.“

На 29 октомври датският принц е избран от ВНС за български княз. Решението е прието и от представители на Великите сили, сред които английския, френския и др. посланици. Любопитно е, че Валдемар е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. Ето какво пише по този въпрос Симеон Радев:

„Името на тоя датски принц бе известно още от Освобождението. Когато заседаваше в Търново Учредителното събрание, някои руски генерали, приближени до царския двор, бяха загатнали за него, види се, за да угодят на сестра му Мария Феодоровна, съпруга на престолонаследника Александра Александровича. Подир няколко години за Валдемара почнаха пак да говорят двамата руски генерали Каулбарс и Соболев, които устрояваха заговорите, за да свалят княз Александра. Това име ще бъде произнасяно отсега нататък при всяка нова мълва за една предстояща ваканция на българския престол. Един месец преди преврата на 9 август някои големи европейски вестници, които предвиждаха, че Батенберг не ще може дълго да устои срещу Русия, считаха Валдемара за вероятния му наследник.“

Въпреки че ВНС избира Валдемар за български княз, самият датски принц все още не подозира за това. Стефан Стамболов изпраща решението чрез гръцкото агентство в София до крал Георгиос, брат на Валдемар. От Атина обаче идва колеблив отговор: Валдемар не може да приеме избора без разрешението на руския император.

Следва коресподенция с датския кралски двор, която ни разкрива хода на събития. Самият Валдемар е на френската Ривиера в Кан, когато получава от Търново официалното съобщение за своя избор. Още същия ден, със следната телеграма до председателя на Събранието Георги Живков, той пише:

„Благоволете да приемете уверението в искрената ми благодарност за честта, която ми се отдаде чрез вота на Събранието. Аз препратих Вашата депеша на Н. В. датския крал, който само може да отговори официално на Вашето предложение; но изповядвам, че ми се струва да бъда лично задържан от други обязаности.“

Многозначителният отговор на датския принц води до нова телеграма, този път до баща му – крал Кристиан IX. Тя гласи:

„Ваше Величество, представителите на българския народ с радост приеха от Н. В. княза Валдемара отговора, когото той благоволи да изпрати, и аз съм натоварен да Ви изразя техните надежди, че В. В. ще благоволите да отговорите благоприятно на желанията на българския народ, като позволите на Негово височество да посвети скъпия си живот за величието и напредъка на българския народ и за славата на новата династия.“

Отговорът на краля идва след два дни. По-късно разбираме, че през това време датският крал се е допитал до руския император, който е бил против:

„При всичко, че оценявам знака на доверието, което Събранието изказа към моя царствующ дом, аз не се намирам в положение да упълномощя сина си да приеме един избор, направен от Събранието при настоящите обстоятелства; следователно ще му бъде невъзможно да приеме депутацията.“

Междувременно от Русия заявяват, че „императорското правителство намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в сегашния му състав″.

Валдемар и Мария Орлеанска с две от петте им деца.

Така става ясно, че Валдемар Датски не ще бъде български княз. Останалото, както се казва, е история. На престола се възкачва Фердинанд Сакскобургготски, чиято кандидатура е компромисна.

Друг любопитен аспект от „еднодневното управление“ на Валдемар като български княз е реакцията на неговата съпруга. Твърди се, че относно предложението тя казва: „Нищо няма да ме накара да сляза там (бел. ред. – България)“. Някои изследователи смятат, че самият Валдемар не желае да поеме поста, тъй като е запознат с обтегнатите отношения между България и Гърция и не би искал да влиза в противоречия с брат си – гръцкия крал.

Освен за български княз, Валдемар е бил канен и за монарх на Норвегия, но поради международния натиск така и не слага корона на главата си.

Колкото до Мария Орлеанска, тази енергична принцеса умира внезапно през 1909 г., едва на 44 години. Сърцето на тихия и спокоен принц Валдемар бива разбито, понеже цял живот е било посветено на неговата съпруга. Той отказва да я погребе в Роскиле заедно с останалото кралско семейство, като вместо това нейният ковчег е държан известно време в църквата на моряците в Копенхаген, където той може да я посещава по-често.

На Валдемар му трябват години, за да преживее съпругата си. Той е последният оцелял от децата на крал Кристиан IX и е една от най-уважаваните кралски особи в Европа, известен като „вуйчото на царете“. Въпреки че има 5 деца, той чувства като най-близък племенникът си принц Георгиос Гръцки, с когото е обичал да се разхожда по улиците на Копенхаген, весел и достъпен както винаги. Принц Валдемар умира, след 10-дневна болест, на 14 януари 1939 г. на 81 години.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как датският принц Валдемар едва не стана български княз
4.8 от общо 32 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

Отговор