Малко са личностите в историята като Лайош Кошут, които успяват да спечелят уважението както на привържениците, така и на противниците си. Неговите искания за национални и социални права привличат интереса на европейската и американската общественост. Те предизвикват широк отзвук и сред българите, които за първи път проявяват истински интерес към събитията в Западна и Централна Европа.

Лайош Кошут

Лайош Кошут е роден на 19 септември 1802 година в обеднял аристократичен род от град Монок. Успява да завърши калвинистки колеж и право в университета в Буда. За известно време практикува професията си, като през 30-те години на XIX век се включва в политиката. През 1837 година е осъден на четири години затвор заради критиките, отправени към стагниращата икономическа, политическа и социална система на Австрийската империя.

След амнистията си през 1840 година Кошут отново започва обществена дейност. На този етап той е вече с оформени националистически идеи. Застъпва се за митнически граници между Унгария и останалите хабсбургски провинции, а също и за осигуряване на морски излаз за Унгария чрез пристанището Фиуме. През февруари 1848 година в Париж избухва революция. Това събитие има огромни последици за европейския континент. Френската революция поставя началото на Пролетта на народите.

Революционната вълна достига Австрия през март 1848 година, а на 13 март стожерът на австрийския консерватизъм граф Метерних подава оставка и бяга в Лондон. Неговото премахване ускорява промените в империята. На 15 март в Буда унгарските революционери, сред които е и Лайош Кошут, вдигат бунт. Австрийските управници са прогонени и въстаниците издигат искания за реформи.

Редица унгарски градове се присъединяват към бунта в Буда. Уплашени от вълненията, австрийците решават да направят компромиси с революционната власт. За да овладее ситуацията, император Фердинанд назначава първото унгарско правителство начело с Лайош Батяни. Лайош Кошут влиза в неговия състав. Изявява се като оратор в парламента и като активен реформатор. През първия месец на революцията са предприети големи реформи. Ангарията, привилегиите на аристокрацията и духовенството и църковният десятък са премахнати. Земите на аристократите са иззети и предадени на селяните. Лайош Кошут взима участие в тяхното приемане и приложение.

Първото унгарско правителство начело с Лайош Батяни

Унгарците масово одобряват реформите, но различните националности в унгарското кралство са обезпокоени от засилващия се унгарски национализъм. Хърватският бан Йосип Йелачич сформира своя армия и иска независимост за хърватските земи от Унгария. Във Войводина сърбите създават своя автономия, а в Трансилвания започват етнически сблъсъци между унгарци и румънци. През април 1848 година унгарският парламент лишава от унгарския трон Хабсбургите, а Лайош Кошут е обявен за президент.

Напрежението ескалира през септември 1848 година, когато бан Йелачич започва своя поход към Буда, за да отстрани революционерите и да възстанови австрийската власт. На 16 септември е оформен Комитетът за отбрана на Отечеството, а Лайош Кошут е избран за негов председател. Под водачеството му унгарските войски минават в контранастъпление и отблъскват австрийците и съюзените им войски. За девет месеца Кошут и Комитетът за отбрана утвърждават своята власт  и успешна отблъскват австрийските, сръбските и румънските войски.

Заключителният етап на Унгарската революция започва на 21 юни 1849 година. Руският цар Николай I решава да изпрати свои войски срещу „метежниците” в Унгария. На 11 август Лайош Кошут и правителството подават оставка и водача на революцията емигрира.

Откриване на парламента през 1848 г.

Кошут бяга в Османската империя. Тя е единствената държава, която му дава политическо убежище. Първият град, проявил гостоприемство, е Видин. Лайош пристига във Видин на 22 август 1849 година. Неговата поява се оказва голямо събитие за местните българи. Той се радва на добро отношение от видинчани. Още през август същата година е настанен в българска къща, която се намира близо до видинския площад Ташкюприя. В името на историческата памет тя се пази и днес във вида й от XIX век. Пред нея ежегодно се чества 15 март – унгарският национален празник.

Това е най-значимата за българо-унгарските отношения традиция с близо вековни корени. В нея бившият водач на революцията живее до ноември 1849 година. Кошут полага грижи за подчинените си и в емиграция. По негова идея на 30 октомври е организирано първото европейско театрално прадставление в България с благотворителна цел. То цели да събере средства, за да се облекчи бедственото положение на емигрантите.

Докато Лайош Кошут е във Видин, император Франц Йосиф се опитва да принуди Портата да екстрадира Кошут в Австрия, но султана отказва да го предаде. Великият унгарец остава във Видин до януари 1850 година, когато отново под австрийски натиск, османските власти го изпращат при останалите унгарски емигранти в Шумен.

По време на видинския си престой Кошут и съратниците му запознават видинчаните със събитията от Унгария и със съвременната европейска политическа мисъл. Посланието им, че „правдина се добива с кръвнина” е една от причините българите от Видинско още веднъж да потърсят начин да унищожат господарлъците в родния си край. Кулминация на създалата се революционна обстановка е въстанието от 1850 година.

В началото на януари 1850 година Лайош Кошут пристига в Шумен. Скоро след това към него се присъединява и неговата съпруга – Терезия. В града той заварва една значителна унгарска общност, която скоро се обединява около него. В Шумен той отново е настанен в българска къща – домът на Димитраки Хаджи Паньов, кмет на Шумен и околността.

Водачът на революцията обаче няма дълъг престой в Шумен. Заради натиска от Австрия и Русия османските власти изпращат Кошут в малоазийския град Кютахия. По този начин се слага край на „българския” период в неговия живот. Кошут се задържа в Кютахия от март до август 1851 година. В града той е вече с цялото си семейство –неговите синове Лайош и Ференц успяват да го настигнат. Портата отново отказва на Австрия да го екстрадира.

През септември 1851 година Кошут е освободен и с американски боен кораб пътува до Марсилия, а след това и до Великобритания. Посрещнат е недружелюбно в Марсилия, но е приет с големи почести в Саутхамптън, Лондон и други британски градове. През декември пристига в Ню Йорк и в продължение на седем месеца извършва обиколка в галемите градове на САЩ. Там произнася множество речи, свързани със събитията в Европа. Гражданите на Спритгфийлд, сред които е и Ейбрахам Линкълн, изказват своята подкрепа за Лайош Кошут с резолюция от началото на 1852 година.

По-късно през 1852 година се връща в Лондон. По време на Кримската война (1853 –1856) се опитва да сформира унгарски легион, но начинанието му е безуспешно. През 1859 година Франция и Австрия са във война. Кошут се договаря с император Наполеон III да изпрати унгарска войска в Далмация с цел отслабване на австрийския тил. В хода на войната Лайош Кошут с още двама бивши революционери създава „Унгарска национална директория” и се заема с подготовка на освободително въстание в Унгария. Планът му пропада през юли 1859 година, когато Наполеон III подписва примирие с Франц Йосиф. След това Лайош Кошут се преселва в Торино, където прекарва остатъка от живота си.

През май 1862 година великият унгарец разработва план за „Дунавска конфедерация”. В него се предвижда да се изгради държава, която да обхваща „старите исторически държави” между Карпатите, река Дунав, Черно и Адриатическо море, т.е. включва и България. Според плана всяка държава разполага с вътрешна автономия, с общ парламент и външна политика. Проектът е приет с неодобрение и е отхвърлен като непостижим.

Голямо събитие от 1867 година е създаването на дуалистичната Австро-Унгария. Лайош Кошут остро критикува новият Ausgleich и се обявява за пълна независимост от Австрия. Независимо, че два пъти е амнистиран, той отказва да се върне в родината си.

На 20 март 1894 година идеологът на унгарската революция Лайош Кошут умира в Торино. Император Франц Йосиф разрешава тленните му останки да бъдат погребани в родната му Унгария. Българите и унгарците имат общо желание през XIX век – да постигнат политическо освобождение. Това е причината българския народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Лайош Кошут – унгарският приятел на България
4.8 от общо 42 глас(а)
Теодор Андреев
Теодор е на 20 години от град Видин и е завършил ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 г. става лауреат на олимпиадата по история и цивилизация. Студент е по Право в Софийския университет. Интересува се от Средновековието, османския период, древните българи и историята на Третата българска държава.

Отговор