Известният френски поет Алфонс дьо Ламартин минава през българските земи на връщане от пътуването си в Ориента.
Пътят на немския летец Герхард Венгел се пресича с България, когато на 09 януари 1944 година, той заедно със своята група е предислоциран от Румъния в София – на летище Враждебна.
Мнозина са чували за столичния булевард „Джеймс Баучер”, но малцина знаят на кого е кръстен той и с какво е заслужил тази чест.
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.
Албер Кан е френски банкер, филантроп и меценат, който посвещава 22 години от своя живот на фотографията.
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит спира избора си за български княз върху датски принц. Какво обаче се случва по-нататък?
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Льо Ге е първият френски дипломат, който е изпратен като постоянен представител в София. Освен със спасяването на бъдещата столица, френският алтруист ще бъде запомнен като голям приятел на България и с други пробългарски позиции.
Посветил живота си на науката и на революционните и анархически идеи, д-р Русел работи до самия край на живота си през 1930 година. Въпреки че има възможност да забогатее, след смъртта му единственото богатство е огромната библиотека.