Албер Кан е френски банкер, филантроп и меценат, който посвещава 22 години от своя живот на фотографията.
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит спира избора си за български княз върху датски принц. Какво обаче се случва по-нататък?
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Днешният разказ е посветен на двама братя - чехи. Повечето от нас по една или друга причина ги свързват с любимото на българите пиво, но всъщност това, което те правят за родината ни е нещо много по-значимо.Нека се върнем малко назад, в самата зора на Третата българска държава. През 1879 град София е избранa за столица на България. По...
Карекин Нъждех (Гарегин), национален герой на Армения, се ражда на 1 януари в далечната 1866 година в Нахичеван, в семейството на свещеник.
Кой е Фритьоф Нансен и защо сме му отредили значимо място в сайта ни?
В началото на септември 1886 година Княжество България е в криза – княз Александър Батенберг е свален от престола чрез военен преврат. За този преврат руският историк и дипломат Сергей Татищев пише: Азиатският Департамент (отделът на руското министерство на външните работи, отговарящ за Османската империя и за България, бел. авт.) и неговите агенти в България не са чисти  от упрек...
Борбата с огъня е едно от най-древните предизвикателства, пред които хората се изправят. Още от незапомнени времена първите общности организирали специални звена, които да отговарят за справянето с една от най-смъртоносните стихии. Ако направим поглед към българските земи, първото засвидетелствано присъствие на огнеборци са т.нар. толумбаджии (tulumbacılar), създадени от османските власти. Първоначално толумбаджиите били подразделение на еничарския корпус, отговарящо за...
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.
Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта към нашата страна, любовта към българския народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни и все пак...
Заглавна снимка: Снимка на Управителния съвет на Съюза на учителите от прогимназиите и средните училища, София. 1911 година. Героят на настоящия разказ е най-вдясно на втория ред.   Съвременниците на войните за национално обединение отдавна не са сред нас. Единственият начин да се докоснем до тази вълнуваща епоха, е да надникнем в пожълтелите страници на дневниците и спомените на участниците. Тези, за...
Мисията на Каулбарс не просто започва нещастно. Нейният ход продължава по начин, който трудно би могъл да се впише в стандартната дейност на един дипломат.