Потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г. е момент от българската история, добре познат на всички ни. Днес обаче ще Ви разкажем за човешкия подвиг на ирландеца Пиърс О`Махони, който изоставя кариерата си на депутат и уютния си дом в родната земя, за да се посвети на неизвестната му България.

От една дописка, публикувана във в. „Дейли Нюз“, О`Махони научава за събитията, разиграващи се по това време на Балканския полуостров. По това време милион и половина българи-християни биват третирани най-безжалостно от османските власти. В момент, когато имотът на въстаналите македонци се превръща в пепелище, а стотици деца на изклани въстаници се скитат гладни и боси в Българи, вестникът отправя апел: „Няма ли да се намери поне един сред нас, който да пожертва състоянието си, за да отиде и да основе на това място едно сиропиталище за тези невинни и в нищо неопетнени дечица!“

Пиърс О`Махони
Пиърс О’Махони е роден на 9 юни 1850 година в Дъблин. Завършва училището „Ръгби“, графство Уоруик, колежа „Магдалена“ в Оксфорд и се дипломира в „Кралския земеделски колеж“ в Сиренсестър. Като британски депутат и ирландски националист защитава идеята за независимост на Ирландия в 17 поредни мандата.

Героят на настоящия разказ О`Махони е силно потресен от разиграващите се на хиляди километри от него събития, още повече, че той все още помни зверствата на турците през Априлското въстание и горещо подкрепя застъпничеството на Уилям Гладстон за българите по това време. Ирландецът се познава лично със знаменития кореспондент на „Дейли Нюз“ Едвин Пиърс, писал за Априлското въстание. След няколко разговора с него той решава да откликне на апела на вестника.

В благородното си начинание той е безрезервно подкрепен от втората си съпруга Алис Джен О`Махони. В края на 1903г. семейство О`Махони и Едвин Пиърс пристигат в Цариград и се срещат с българския екзарх Йосиф, който насърчава ирландеца и изпраща негова препоръка до софийския митрополит Партений.

На 5 Януари 1904г. вестник „Вечерна поща“ съобщава, че семейство О`Махони е пристигнало в София с благотворителна цел. Първоначално благородният чужденец смята да остане в България няколко месеца. В мразовитата зима той обхожда погранични градове и села, претъпкани от македонски бежанци, „движен от чувство на милост към подобните си от християнско вероизповедание, които страдат под турското иго“, както сам по-късно ще каже.  Той среща хиляди злощастници, избягали в България, за да спасят живота си.

Сред хилядите жертви на насилие О`Махони открива клети деца, чиито родители били избити. Те са изоставени сами в света – без семейство и без надежда. И тогава 54- годишният ирландец разбира,че няма сила, която да го накара да ги изостави. Занапред той ще е техния баща, Алис – тяхната майка, а това голямо семейство ще има собствен дом насред столицата на България.

И така няколкомесечният „воаяж“ преминава в десетгодишна мисия, историята на която възкръсва, ако разровим пожълтелите вестници от началото на века.

Аз не съм милиардер, но принасям скромната си лепта. Аз мисля да остана в София, която много ми харесва, няколко месеца, докато се нареди сиропиталището и започне да функционира правилно.

С времето обаче той неусетно потъва в работата си и остава задълго в България.

Чужденецът купува със свои пари двуетажна сграда до Руски паметник, ремонтира я, мебелира я и на 30 март 1904г. софийският митрополит Партений осветява сиропиталището „Св. Патрикий“. На втория етаж са апартаментът на ирландските благодетели, гостна стая, малка стаичка за надзиртелката и три големи слънчеви спални за питомците. На долния етаж са разположени стая за занималния, трапезария и кухня. При влизане и излизане в сиропиталището сирачетата изуват обувките си в едно коридорче, обуват чехли и окачват палтата си – всяко на своя закачалка.

Пиърс О`Махони в средата с възпитаниците на сиропиталището
Пиърс О`Махони в средата с възпитаниците на сиропиталището

Софийският елит се струва на откриването на сиропиталището. Добрович представлява княз Фердинанд, тук е Султана Рачо Петрова – съпруга на министър-председателя, както и подпредседателят на Народното събрание Димитър Петков, английският дипломатически агент Бюканън и още много други светски лица. О`Махони държи реч и обещава, че питомците му ще бъдат възпитани като истински българи, трудолюбиви и честни граждани и верни членове на Източноправославната църква. Последното той стриктно изпълнява, защото като католик се страхува да не го обвинят, че ще отклони сирачетата от вярата им.

За мене тези деца са едноверци християни, които са пострадали под една гнусна тирания, защото са християни. Но не забравяйте,че те са страдали и защото са българи. Техните страдания значи трябва да ви трогват повече от всички други, защото са от вашето племе, от вашата кръв и говорят вашия език.

Отглеждането и  грижите за 30-тина деца никак не е лесно, въпреки, че семейството е подпомагано от директора на сиропиталището Фридрих Пит и милосърдната сестра Маргарет Дейзи Карбъри. За всяко дете е предначертан път в живота – О`Махони подготвя всички тях за професии като лозар, железар, столар и др. Повечето от младежите по-късно продължават обучението си в чужбина.

Алис Джен О`Махони умира на 15 юни 1906г. Дванайсет дни преди това Столична община отпуска във владение на приюта 2 декара земя близо до сградата на сиропиталището. Тленните останки на госпожа О`Махони са изпратени за Ирландия от съпруга ѝ,  младежите, министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов и др. Едно от сирачетата държи трогателна реч, в която казва:

Вечна ти памет, мила и незабравима благодетелко! Знай, че редки са личностите на земята, които могат да извършат това, което ти извърши за нас! Помни, че твоето име се носи по всички кътове на опечалената и страдална Македония! Знай, че македонското освободително движение, което е станало плът и кръв в нашите души, губи в твоето лице една от най-светлите и най-деятелни личности!

Междувременно О`Махони успява да отвори клон на приюта , в Битоля, вероятно не без намесата на уважавания от султана екзарх Йосиф I. В Костенец той построява вила в ирландски стил, където летува със сирачетата. За зла участ, сиропиталището в Битоля е закрито от сърбите след Междусъюзническата война.

Илюстрация на семейство О`Махони, поместен в книгата "Страсти и скандали в Царска България" на издателство "Хермес" (автор П. Величков)
Илюстрация на семейство О`Махони, поместен в книгата „Страсти и скандали в Царска България“ на издателство „Хермес“ (автор П. Величков)

Нови бежанци, сега гонени от сърби-християни, отново разчувстват почтения ирландец. От октомври 1914г. до януари 1915г. той пише прочутите си „Писма до Англия“, адресирани до видни британски политици. О`Махони е един от малкото чужденци, които в такъв тежък момент се застъпват за България. В писмата си той протестира срещу несправедливия Букурещки  договор, изобличава сръбските и гръцки жестокости и интриги, привежда данни от меродавната Карнегиева анкета. Още в първото си писмо О`Махони нарича българите „най-храбрият, най-свободолюбивият, най-напредничавият народ и най-толерантното племе на Балканите“.

След 10 ползотворни години сиропиталището „Св. Патркий“ преустановява дейността си на 31 декември 1914г. Ирландецът се завръща в родината си и умира в имението си на 2 юни 1930г.

След смъртта на О`Махони за него у нас напомня само една улица в София със странно фамилно име, което благодарните сирачета и техните потомци, пръснати по целия свят, по-късно добавят към своите собствени.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пиърс О`Махони – ирландецът, който спаси македонските сираци
4.3 от общо 59 глас(а)
Зорница Панталеева
Зорница Панталеева е завършила специалност „Политология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и в момента е магистър в Академията на МВР. Най-голям интерес от историята ни за нея е Възраждането, както и периода след Освобождението. Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.

4 КОМЕНТАРА

Отговор