По пътя срещнахме много османци. Между другото един еничарин ни каза: „Вие отивате към Виена, следващата година ще дойдем и ние там! Дано това им струва главите! Амин!“
През 1553 година австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват епископ Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски”,...
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
Албер Кан е френски банкер, филантроп и меценат, който посвещава 22 години от своя живот на фотографията.
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г., българският политически елит спира избора си за български княз върху датски принц. Какво обаче се случва по-нататък?
Мнозина са чували за столичния булевард „Джеймс Баучер”, но малцина знаят на кого е кръстен той и с какво е заслужил тази чест.
Американският кореспондент се превръща в застъпник на българска кауза, вместо да остане просто безпристрастен наблюдател.
Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
Едва ли много от читателите на тези редове са чували за Ованес Съваджъян. Той не е известен учен, общественик, военен или политически деец. И въпреки това сме сигурни, че високо ще оцените приноса му към България. Животът му е изтъкан от благородни дела, но едно от тях го прави особено значима личност – той спасява един цял град и...
Редица чужденци – руснаци, белоруси, украинци, черногорци, грузинци, поляци, сърби и други са участвали като доброволци в борбата на нашия народ за освобождение. Един от тях е осетинецът Николай-Дудар Караев.
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.