Заглавна снимка: Снимка на Управителния съвет на Съюза на учителите от прогимназиите и средните училища, София. 1911 г. Героят на настоящия разказ е най-вдясно на втория ред.

 

Съвременниците на войните за национално обединение отдавна не са сред нас. Единственият начин да се докоснем до тази вълнуваща епоха, е да надникнем в пожълтелите страници на дневниците и спомените на участниците. Тези, за които войната е била ежедневие. Тези, които са изписали имената си със златни букви до местата на българската бойна слава: Лозенград, Люлебургас, Бунархисар, Чаталджа. Един от тях е българският офицер от полски произход Отон Барбар.

Наскоро сдружение „Българска история“ преиздаде книгата на офицера – „Моите спомени от Балканските войни“. В края на настоящия текст може да откриете адреса за поръчка.

Отон Игнатович Барбар е роден през 1881 г. в град Радомир, в семейството на доктор Игнат Барбар – армейски лекар и участник в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Завършва математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1907 – 1912 г. работи като учител в новооткритата Трета софийска мъжка гимназия (днес 18-о СОУ „Уилям Гладстон“).

През септември 1912 г., в навечерието на Балканската война, той е мобилизиран и назначен като взводен командир в 6-и пехотен Търновски полк от 1-а Софийска дивизия.

Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918), сражавайки се в Източна Тракия, Сърбия, Добруджа, Влашко и Македония. Раняван е в боевете, многократно е награждаван. Кавалер на няколко ордена „За храброст“ и носител на редкия знак „За спасяване на знаме“. Уволнява се от армията с чин капитан. След войните работи като финансист, журналист, финансов инспектор при Министерството на финансите и съветник в Софийската областна сметна палата. Развива активна обществена дейност като съосновател, библиотекар и секретар в Полско-българското дружество. Дълги години сътрудничи на полски и български вестници и списания.


Отон Барбар е сред ранените при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Пет години преди това неговият брат, Станислав Барбар, умира от раните, получени по време на атентата в театър „Одеон“ на 3 март 1920 г.

На своя покоен брат, както и на баща си, Отон Барбар ще посвети военните си мемоари. Първата част от тях: „Моите спомени от Балканските войни“, проследява пътя на „Белия полк“ по бойните полета на Източна Тракия. Разказва за първата победа, извоювана в разкаляните и разорани ниви на Гечкенли. За запустелите улици и надраскани с бели кръстове врати на Люлебургас. За походите, лишенията, холерата и въшките „чаталджанки“. За месеците на затишие и миговете под съскането на шрапнелите.

Барбар твърдо описва окопната истина на войната: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници.

В книгата се отличават герои като взводния подофицер Сава Огнянов – артист от Народния театър, майор Борис Дрангов – военен педагог и автор на книгата „Помни войната!“, както и храбрият капитан Петър Карадимов, запазил чутовно хладнокръвие в отчаяната атака при Чаталджа.

Сред страниците не на последно място изпъква и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира. Вечно загрижен за своите ниви и деца, но и неустрашим в боевете.

Измежду многото дневници, разкази и мемоари, издадени през 20-ото столетие, спомените на Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера.

Благодарение на автори като Отон Барбар миналото съхранява своя човешки облик, духът на отминалата епоха се запазва, а родната история не ни се струва далечна, чужда или непонятна.

„Като поляк по народност, за мен представляваше голям интерес да наблюдавам борческия дух на българина, когато той с оръжие в ръка отстояваше правата на България срещу многобройните є врагове, славяни и неславяни“, пише Барбар. „Не съм имал за цел никого да хваля, нито някого да коря и фактите нека говорят сами за себе си. Без никакви изменения, така, както си бяха, описвам хората и действията им. Нека от описаната наивност, неподготвеност или зла воля почерпят поуки бъдещите дейци, ако може да им послужи за това моята книга. Но нека бъдат всякога възхвалявани и нека се запази завинаги светла и чиста паметта на ония, които доблестно и самоотвержено отстояха докрай на своите постове.“

„МОИТЕ СПОМЕНИ ОТ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ“ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Офицерът от полски произход, който посвети живота си на България
5 от общо 4 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор