Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В края на XIX Балканите са интригуваща дестинация за пътешественици от Западна Европа. Това се дължи на факта, че голяма част от държавите на полуострова съвсем наскоро са постигнали своята независимост и бурното им развитие към този момент представлява интерес за останалия свят.

Ярък пример за такава държава е България. Тя става „втора родина“ на мнозина чужденци в годините след Освобождението, някои от които остават в нея завинаги, а други просто запазват приятен спомен за пребиваването си тук. Джеймс Баучер, Алфонс дьо Ламартин, Луи Айер, фамилиите Прошек, Бъкстон и Шкорпил са само малка част от онези, които за кратко или трайно ще обвържат живота си с младото княжество.

alber kahn
Албер Кан е роден през 1860 година в Мармутие и е най-голямото от четирите деца в еврейско семейство. Още като 19-годишен е запленен от банковото дело, като през деня работи, а вечер учи. Кан е известен с това, че учредява в Болоня място, наречено „Градините на света“. По подобие на българския кръг „Мисъл“, тук интелектуалци и творци се срещат, за да обсъждат значими за света теми. Умира на 80 години през 1940 година в не особено завидно финансово състояние.

В началото на новото столетие напрежението на полуострова се покачва. Правителствата започват да инвестират огромен ресурс в модернизация на армиите си и по всичко личи, че регионът е пред прага на военен конфликт. През 1912 година Балканската война става факт, а година по-късно, непосредствено след края ѝ, ще избухне още една, останала в историята като Междусъюзническа.

През този период Балканите получават еднозначното прозвище „бурето с барут на Европа“, а един изключителен французин поема на авантюристично пътуване из конфликтните зони, за да запечата спомените от войната. Всъщност, този човек не е кой да е, а добилият световна популярност Албер Кан.

Албер Кан е френски банкер, филантроп и меценат, който посвещава 22 години от своя живот на фотографията. Любопитството му към заобикалящия го свят го кара да посети десетки държави от Европа, Азия и Южна Америка (сред които непознатите на голяма част от Европа към този момент Бразилия и Виетнам), за да направи над 72 000 цветни снимки, съхраняващи се на лента с дължина 183 километра и с времетраене 100 часа. Към днешна дата фотографиите му се намират в неговия музей в Париж, като едва 1400 от тях са дигитализирани.

Всичките му снимки са част от серията „Архивите на планетата“ и са заснети с първата фототехнология за запечатване на цветни изображения. Страстта му към непознатото пренася в своята страна, като често в дома си в Болоня Кан той събира интелектуалци, за да прожектира снимки от пътуванията си. На практика, французинът е правил това, което медийните кореспонденти правят днес и то още преди появата на радиото – пътувал, изследвал, описвал и разказвал.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Разбира се, френският филантроп не е сам в това начинание. В периода 1908-1930 година той изпраща 50 групи от фотографи в над 52 страни. През 30-те години експедициите са преустановени, тъй като финансовото положение на Кан се влошава, поради настъпилата банкова криза. Както стана ясно, именно в самото начало на мащабния проект, любителят на фотографията посещава заедно с Стефан Пасе и Леон Бюзи размирните Балкани (1913-1918 година), за да запечата по един удивителен начин живота на местните.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Албер Кан и неговите удивителни цветни фотографии на Балканите
4.8 от общо 46 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

Отговор