През 1928 година Атанас Далчев публикува своите „Стихотворения”, част от които е и произведението му „Kнигите”. То интерпретира темата за познанието като самота на духа. Този мотив в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите, знанието, словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото, а животът,...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.
Именно на ужасa от войната Стамен...
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта.
Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...
Хаджи Димитър“ е баладична поема, издадена за пръв път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което обвързва текста с реалността. Стихотворението е написано по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, когато Хаджи Димитър бива смъртносно ранен. Творбата е определена като балада. В нея присъстват едновременно героичното, трагичното и фантастичното,...
Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек...
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
Стихотворението „Вяра" е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров - „Моторни песни", която е издадена през 1940 година. То е лирична декларация, интимна изповед, послание към бъдещите поколения.
„Вяра" е написано като програмно стихотворение специално за „Моторни песни" и не е печатано никъде преди и след това.
То е замислено така, че да придаде платформа и цялост на стихосбирката, да скрепи в едно двете...
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа...
Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература.
„Cis moll" е една от философските поеми на Пенчо Славейков, публикувана за пръв път в списание „Мисъл" през 1892 година. Впоследствие тя намира място в стихосбирката „Епически песни", издадена през 1907 година. Епиграфът So pocht das Schicksal an die Pforte се превежда като „Така съдбата чука на вратата", мотивът по който е направена Пета симфония на Бетовен в до минор....
Стихотворението “Родина” е написано през 1912 г. То е провокирано от участието му в Балканската война, когато България е изправена пред множество изпитания.
Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.