През 1928 година Атанас Далчев публикува своите „Стихотворения”, част от които е и произведението му „Kнигите”. То интерпретира темата за познанието като самота на духа. Този мотив в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите, знанието, словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото, а животът, преминал сред илюзорния свят на книгите, е „глух и пуст“.
Книгите
Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.