Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Творбата  „Двубой“ е публикувана в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, издадена през 1940 година. Творбата представя един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка между лирическия говорител и живота – несломимата воля и романтизъм се сблъсква с мъчителна бездна от труд, страдание и нравствен упадък.

 

Двубой

 

Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? –

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен –

и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! –

но аз пресметнах всеки ход,

последния кураж събрах

и ти ще бъдеш победен,

разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?

Двубоят ни е твърде стар.

Двубоят ни се води с жар

от дълги дни.

От дълги дни сме вплели здраво

ръцете си един във друг.

И никога не ще забравя

жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

               затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

      въглещния

              пласт

петнадесет

         човешки

               трупа.

Един от тях

           бях

              аз.

Пред прага на един бордей

дими

   изпуснат

          пистолет.

Трупът полека леденей…

И нито вик,

          и нито шум –

един куршум

и после – смет.

И колко леко…

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той?

Това

    бях

       аз!

На мокрия паваж

              лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

                на площада.

Човекът, който там

                 лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

             горят.

Извергът,

       мерзкият

              стрелец,

закри следите си

                завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?

Това бях

        аз.

Но помниш ли, едно дете умря

       в Париж на барикада.

Едно дете

        във бой умря

със кървавата

            ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

             като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

          жар гори,

ала очите сякаш пеят:

„Liberte cherie!“…

Един гамен е

           прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен?

Това бях аз!

Но помниш ли,

           един мотор

прониза

      с смях

           и оптимизъм

мъглите,

      дето птица даже

не слиза

       в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

       ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен

                        е вперен

                              в нервния компас,

човекът, който

             влезе в бой

с мъглите,

        с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

                   бе той?

Това бях

        аз.

Аз съм тук

          и там. –

                   Навред. –

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

                поет…

Навред съм аз!

Навред съм аз!

Как мислиш,

         ще ли победиш,

навъсен, мръсен,

зъл живот?

И аз

    горя,

        и ти гориш,

и двамата

         се къпем в пот.

Но ти изчерпваш свойте сили,

слабееш ти,

          отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас

                 може би…

Тогаз,

     на твойто място,

                    дружно,

ще изградим със много пот

един живот

         желан

              и нужен,

и то

    какъв живот!

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Никола Вапцаров – „Двубой“
5 от общо 2 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор