Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание той се  впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.

Именно на ужасa от войната Стамен посвещава почти цялото си творчество. В неговите стихове на преден план изпъква личната трагедия на обикновения войник, отделен от всичко любимо, но съпричастен със съдбата на своята родина.

В следващите редове ще ви представим едно от емблематичните стихотворения на Панчев – „Войнишки сън“.

 

ВОЙНИШКИ СЪН

 

Тъмна нощ покри полето бойно

и прекъсна почнатия бой.

Мяркаше се в мрака безпокойно

сянката на някой часовой.

 

Бях уморен, но ме сън не хвана,

гледах как мъжди далеч огън.

Спящия до мен внезапно стана

и разказа, развълнуван, сън:

 

– Братко, на добро ли е, на зло ли –

дрямнал-нездрямал, в тоя час

аз забравих днешните неволи

и се в сънища унесох аз.

 

Сън сънувам – връщам се дома си.

Спи градецът в слънчевия ден,

само птичка нейде се огласи;

в цвят овошки свеждат се над мен.

 

В тясна, прашна уличка, където

всеки камък зная, аз вървях,

трепна ми болезнено сърцето,

своя скътан дом кога видях.

 

Влязох в двора, кучето позна ме,

лавна и опашка завърте

и показа се тогаз жена ми

на ръцете с малкото дете.

 

Щом видя ме, тя уста отвори,

но задавена захълца с глас

и докато да ми проговори,

трепнах и събудих се тогаз. –

 

Млъкна той, съня си кат разказа.

Чух след време, че захърка пак.

Месец се през облаци показа

кат видение в среднощний мрак.

 

Буден бях, доде изгря зорница,

и в зори започна страшен бой.

Клетий – в сън видя жена, дечица,

в утринния бой загина той.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.