Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той...
Одата „Левски“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. На нея е отредено първо място сред дванадесетте поеми, написани от Вазов в периода 1881-1884 година. Още заглавието на произведението ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е...
В това стихотворение Атанас Далчев описва къщата като едно мрачно и зловещо пространство. Място без лъч светлина, затворено, място без надежда. Място, наподобяващо гробница, където се е настанила смъртта. Празно, пусто и самотно. Дори дъждът не се задържа там. Сивите стени, по които избива влагата са още едно доказателство,че смъртта е единственото нещо в това пусто и затворено място. И...
Стихотворението “Лицето ти ” е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет.
Безспорно един от най-ярките образи в българските литературни кръгове от средата на XX-ти век до днес е този на поета и философа Атанас Далчев. Новаторството, дълбочината и патоса, чрез които е осмислена поезията му, са призив за вглеждане в битието, белязано от неразделните крайности – страдание и любов. Във философските му възгледи се преплитат жребият, в определянето на който...
Стихотворението “Родина” е написано през 1912 г. То е провокирано от участието му в Балканската война, когато България е изправена пред множество изпитания.
Стихотворението „Маска" е издадено през 1907 година, а впоследствие е публикувано и в стихосбирката „Подир сенките на облаците". Лирическият герой в произведението се опитва да разгадае тайните на битието и истините за него, но това негово желание води единствено до страданието на душата му. Оказва се, че животът е шумен карнавал на празната суета. Той е маска, зад която...
Стихотворението "Стихии" е част от цикъла "Вечната и святата". Чрез тази творба Багряна представя новия образ на жената в българската литература. Заглавието е знаково и цели асоциации с неукротимите сили на природата - такава е и същността на женското начало. Стихии Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите,...
Началото на стихотворението „Песен на песента ми“ активизира мотива за завръщането на блудния син („блудницата” е неговата муза), но и този за разкаялата се грешница. Аз – ът прави преоценка, равносметка, отричайки миналото (отказ от социални и национални мотиви). Мотивът за страданието е представен като извисяващо твореца, а мотивът за самотата като връх. Страданието е свързано с отчуждението на...
Ще ви представим едно стихотворение, което ни разчувства много. То обхваща темата за днешната българска действителност.
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта. Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...
Стихотворението „Две души" е част от стихосбирката „Подир сенките на облаците". Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото. Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона. Душата му е изгаряна от неспособността...