В тази статия ще разгледаме няколко любопитни предания от Осиково, селище на границата между Родопите и Пирин, известни още със своята мистика.
Ще разгледаме няколко любопитни предания от Осиково, селище на границата между Родопите и Пирин, известни още от дълбока древност със своята мистика.
Знаете ли, че старото българско име на януари е Голям Сечко? Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност.
Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни.
И до днес всеки, който посети езерото остава запленен от красотата на езерото, точно както художниците някога.
Тевно езеро се намира в Пирин на цели 2512 м н.в. За него има различни легенди, които разказват за появата на името му.
Още от борбите за освобождение, през войните за национално обединение, та чак до ужаса на Втората световна война, българският войник непоколебимо е влизал в боя с песента и вика „Ура” на уста, готов да пожертва живота си. Самият текст на „Шуми Марица“ е изключително въздействащ и дава ясна представа за отличителните белези на онези години, като успява едновременно да възпее трагизма...
Традиционната българска носия присъства неотменно в живота на българина – в ежедневния и в празничния бит. Тя е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Още в най-ранна детска възраст, малкото момиче започва се учи да шие, преде и тъче, за да подготви сама чеиза за сватбата си.
В България има обособени 7 фолклорни области,...
Замисляли ли сте се кои са първите популярни изпълнители на български народни песни след Освобождението в България? Кои са сред първите гласове, звучащи в ефира на Българското национално радио? Несъмнено ще откриете имената на изпълнителят от Северняшката фолклорна област – Борис Машалов; певицата от Тракия – Атанаска Тодорова и разбира се славея на шопската и трънска песен – Гюрга...
За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем...
Не знаем истината за Авитохол и легендарния български родоначалник. И може никога да не я разберем.