Късометражната анимация разказва историята на Вайша – момиче, обречено цял живот да остане незрящо за настоящето, гледайки с едното си око в миналото, а с другото – в бъдещето.
Образът на майката е често възпяван и увековечаван в българската литература като силна, любяща и всеотдайна. Такава е за патриарха на българската литература.
Стихотворението „На прощаване“ е написано през 1868 година и е поместено във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година. Творбата представлява лирическа изповед, в която лирическият говорител с обръща към майка си със зов за разбиране и подкрепа. Ботев преосмисля възрожденския призив „свобода или смърт“, като при него двете понятия са част от едно смислово...
В това стихотворение Атанас Далчев описва къщата като едно мрачно и зловещо пространство. Място без лъч светлина, затворено, място без надежда. Място, наподобяващо гробница, където се е настанила смъртта. Празно, пусто и самотно. Дори дъждът не се задържа там. Сивите стени, по които избива влагата са още едно доказателство,че смъртта е единственото нещо в това пусто и затворено място. И...
Ако живеете в София е твърде вероятно да сте виждали техни творби, не просто защото са естетически издържани, но и защото приковават вниманието отдалеч.
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специално внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.Стихотворението „Юноша” представлява монолог, започващ с най–болезненият въпрос за човешкото съществуване: „Аз не зная...
Българското малцинство най-после е включено в проекта на Закона за защита на малцинствата в Албания.
Валери Петров е един от най-талантливите български поети, получил и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда.
Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек...
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
Стихотворението „Повест” е написано от Атанас Далчев през 1925 година и е включено в стихосбирката му „Прозорец”. Действието е насочено отвън - навътре. Лирическият говорител на Далчев разкрива безсмислието на битието. Той е прозрял истината, че вещите обричат човешката душа на самота.
Времето на личността е преходно, вечно е само мъртвото. Усещане за изтичащо време, за процеждане и изчезване без спомен. Сякаш в...
Творческият свят на Никола Вапцаров (1909-1942) е изключително разнообразен – отразява както теми със социален характер, актуални за времето, в което живее, така и патриотизма му, породен от средата на родолюбивите банскалии, сред които е израснал.
Стихотворението „Родина“, включено в единствената издавана стихосбирка на поета „Моторни песни“, е част от цикъла Песни за Родината. Тук e изтъкнат сложният и противоречив...