Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Вероятно е учудващо за мнозина, че любимият на всички ни създател на „Пет приказки“ всъщност е лекар. Завършил медицина през 1940 година, Валери Петров, открива в писането своето истинско творческо и човешко призвание. Още на 15 години той издава първата си книжка – „Птици към север“. Един от най-продуктивните и обичани български писатели вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения – от детски приказки до творби, които да накарат всеки възрастен да затихне от възхищение.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година. Обичта на много поколения съпътства литературния му път, а множество награди свидетелстват за изключителния му талант. Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

Поетичният и преводачески талант на Валери Петров се разгръщат с рядко срещана за литературата сила. На него например дължим крайъгълните за българския език преводи на Шекспир. Благодарение на поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте – „Фауст“. Любовта на „лекаря на думите“ към малки и големи проправя много и различни хоризонти, в които нашите чувства и болки да добият форма – от детското дървено конче до трагичната фигура на Крал Лир.

 


За хвърчащите хора


 

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

 

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Валери Петров – „За хвърчащите хора“
4.5 от общо 70 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор