Атанас Далчев — „Повест“

0
3083

Стихотворението “Повест” е писано през 1925г., а впоследствие е включено в стихосбирката “Прозорец”. Действието е насочено отвън – навътре. Лирическият говорител на Далчев разкрива безсмислието на битието. Той е познал истината, че вещите обричат човешката душа на самота.

Времето на личността е преходно, вечно е само мъртвото. Усещане за изтичащо време, за процеждане и изчезване без спомен. Сякаш в зла приказка вещите надживяват своите стопани.

Портретите в света на Далчев са прашни, огледалото е коварно и призрачно, дори есенното слънце вехне. В произведението на този нестандартен творец вещите присъстват с особено звучене, като знаци за света на човека, обвързани с битието. Човекът е овещан, а вещта очовечена.

В този смисъл идеята за изтичащото време е внушена с присъствието на часовника. Неговият звън оттеква като стъпките на смъртта.

 

Повест

Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, дълбоко убеден, че следващите поколения трябва да знаят истината и никога да не я забравят.

КЪМ МАГАЗИНА

 

Прозорците — затворени и черни

и черна и затворена вратата,

а на вратата — листът със словата:

„Стопанинът замина за Америка.“

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой,

ала не съм аз заминавал никъде

и тук отникъде не съм се връщал.

Аз не излизам никога от къщи

и моите еднички гости са годините,

а много пъти пожълтяваха градините

и аз не съм навярно вече същият.

Отдавна всички книги са прочетени

и всички пътища на спомена са минати,

и ето сякаш сто години

как разговарям само със портретите.

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът

люлее свойто слънце от метал.

Понякога аз се оглеждам в огледалото,

за да не бъда винаги самотен.

А по стената се изкачват бавно

и догоряват на потона дните ми:

без ни една любов, без ни едно събитие

животът ми безследно отминава.

И сякаш аз не съм живеел никога,

и зла измислица е мойто съществуване!

Ако случайно някой влезе в къщата,

там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,

коварното и празно огледало

и на вратата листът пожълтял:

„Стопанинът замина за Америка.“

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Атанас Далчев — „Повест“
5 от общо 3 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор