Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.
Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол
В 1026-та...
В следващите редове може да прочетете втора част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
Гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак. Разбира се, освен езика, който е доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността.
До ден днешен принадлежността на българския род Дуло и владетелите Кубрат, Аспарух, и Тервел, към християнството, е в основата на различни хипотези и предположения.
Едно от най-забележителните достижения на средновековната техника е без съмнение барута. Появата на „черният прах“ всъщност няма нищо общо с военното дело.
Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
Настоящият текст е първа част на изследване, обхващащо войната на Тервел срещу арабите и разглежда предисторията на победоносния за България конфликт.
Интригуващата история на може би най-далечното владение, управлявано от български аристократ през XIV в. Къде се е намирало Валонското княжество и каква е неговата съдба?
Към момента за първи предводители, повели въоръжена сила срещу османците с целенасочената задача да възпрат тяхното проникване на български територии, се считат Иван Асен IV и Михаил IV Асен.
След смъртта на „архонта на многото българи“ Пресиан през 852 година, на трона на плисковските владетели се възкачва Борис – държавник, чието управление българската история щяла да помни и след столетия. Той поема властта във време, в което България се намира на кръстопът между католическия запад и православния изток.До средата на IX в. българската държава все още се придържа...
Историята на средновековното военно изкуство е изпъстрена с най-различни сюжетни линии. Организирането на Кръстоносните походи, нашествията на степните племена и възходът на ислямските армии са сред най-познатите. Има обаче и такива, за които и учените, и популярната историография говорят относително рядко. Именно в тази категория попадат разказите за наемниците.
Съвременното ни общество почива на няколко фундаментални принципа в отношението си...
В следващите редове може да прочетете първа част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.