През 1230 година съдбата на Балканите се променя завинаги. До този момент изглежда, че владетелят на Епир – Теодор Комнин, е на път да завладее Тракия, да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византийската империя. В този ключов исторически момент епирският деспот взема съдбоносно решение, което ще промени живота му и този на неговите поданици – той избира да...
Българите и Арабо-византийската война според двата преписа на хрониката на Михаил Сирийски
д-р Александър Стоянов -
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.
Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол
В 1026-та...
От наученото не остава и място за съмнение, че българите били компетентни и опитни бойци, които често сразявали по-многоброен противник.
Това е нашествие на нова култура, на нова религия, на едно различно разбиране за отношенията между хората, на един нов ред. Защо тогава европейският християнски свят не обединява своите усилия срещу друговерците? Защо Западът не се притичва на помощ на своите християнски братя от Изтока?
Едно от най-забележителните достижения на средновековната техника е без съмнение барута. Появата на „черният прах“ всъщност няма нищо общо с военното дело.
Дебатът за размера на полевите армии в Средновековна България отдавна тормози историографията ни. Срещат се най-различни трактовки, но в някои случаи сме свидетели на твърде безкритично приемане на изворите. Митът за размера на армиите при Ахелой е показателен пример за това как системното недоглеждане при ползването на един извор води до трайни, негативни последици що се отнася до развитието...
Разпродал голяма част от земите си за да може да участва в трагично завършилия поход на Владислав III Ягело, Фружин оставя на наследниците си изгледите за твърде нерадостно бъдеще в принудителното изгнание на техния род.
Адмирал Сюлейман Балтоглу – единственият предводител на османския флот и висш военен командир от периода XV в. за когото знаем, че е с доказано български произход.
Една от елитните войнскови групи на древността са скандинавските бойци, които император Василий II цели да се превърнат в средството за осъществяването на неговите грандиозни амбиции за експанзия на византийските територии.
В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като империя, върху руините на балканските цивилизации и ще установим какви са били политическите и културни последици от това за Европа и Балканите в частност.
Прочети тук първа и втора част.
Противоречията в османския лагер по отношение на...
Първата част на това изследване ни запозна с историографските образи на Кoнстантин XI и Мехмед II, главните действащи лица във финалните етапи на мюсюлманското завоевание на Балканите. Наблюдавахме първите ходове на политиката на привидна немощ, с която османският султан целял да заблуди своите опоненти за своите истински стремежи.
В настоящето изследване ще продължим излагането на стратегическите ходове, чрез които султан...
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.