Интригуващата история на може би най-далечното владение, управлявано от български аристократ през XIV в. Къде се е намирало Валонското княжество и каква е неговата съдба?
Добруджанското деспотство достига апогеят на своето историческо съществуване именно под властта на легендарния владетел Добротица. Каква е съдбата на деспота и на неговите владения - разберете в следващите редове.
В хода на няколко последователни материала ще изследваме съдбата на „третата България“ – Карвунското (Добруджанското) княжество. Aвторитетните му владетели, могъщият флот, силните крепости и стратегическото разположение заставят балканските владетели да се съобразяват с претенциите му и дори морските доминиони Венеция и Генуа не си позволяват да го пренебрегват.
Влизането на Българската армия в Букурещ в края на 1916 г. се нарежда сред най-големите подвизи в българската военна история.
Разказът на Юрий Венелин, който ще прочетете в следващите редове, е част от книгата „Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век“ с автор Маргарита Кожухарова.
Какво ни разказва Джеймс Баучер за вида на българските войници и дните на мобилизация в страната?
"Град Скопие има сега според турските книги 4474 къщи, 1550 дюкяна, 50 фурни, 45 ханища и 3 бани."
Въпреки адския обстрел на сърбите, заели позиции в къщите на града, българските инжeнерни части успяват да построят дървен мост през реката, по който минават щурмовите групи.
На 9 ноември 1919 година Народното събрание единодушно приема декларация, с която осъжда несправедливият Ньойски договор и последиците, които той носи за България и българския народ.
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
На 27 ноември 1919 година е подписане един от най-тежките договори в историята на България. Как се стига до подписването на Ньойския договор и какви са неговите последици, ще разберете в настоящия материал.
Днес ще ви разкажем за епопеята при Завоя на Черна. Това е една от най-кръвопролитните битки на българската войска във войните за национално обединение. Боевете продължават от края на защитата на Каймакчалан в началото на октомври 1916 година до края на войната през есента на 1918 година.