През есента на 1915 г., след влизането на България в Първата световна война, Втора българската армия действа в Македония. На 17 октомври е освободен гр. Велес, на 3 ноември – Прилеп, на 21 ноември – Битоля и Ресен, на 24 ноември – Охрид.

До гр. Струга, днес намиращ се на километри от македоно-албанската граница, на 25 ноември достигат части от 22-ти пехотен Тракийски и 4-ти конен полк. Те са посрещнати с огън от сърбите и така разбират, че градът все още зает от противникови части и се отбранява. Към българските части се присъединява картечният ескадрон от 3-ти конен полк и една дружина от 4-ти Македонски полк. От разузнаването на конницата се разбира, че сърбите са разрушили всички мостове на река Дрин на север от града и ги отбраняват.

В същото време, от североизток, настъпва 2/8 бригада (12-ти Балкански и 23-ти Шипченски полк). На тях, както и на 3/5 бригада, е поставена задачата за овладяването на града, под командването на командира на 2/8 бригада – полковник Иван Пашинов.

Сърбите са се подготвили за отбрана в гр. Струга. Полето около града е блатисто и на много места е непроходимо дори за пехота. Градът е разделен на две махали (западна – българска и източна – турска) от река Черни Дрин, която изтича от Охридското езеро. Самата река е широка до 35 м, дълбока около 2-2.5 и по това време на годината е пълноводна. Има два ключови моста – в средата на самия град Струга и в село Добовяни, на север, но и двата са разрушени.

По улиците са издигнати барикади, на много къщи са направени бойници за стрелба. На централната улица е разставена каречница, която заедно с още една, в къщите край реката, обстрелват с кръстосан огън разрушения мост. Извън града сърбите имат и артилерия, която обстрелва източната половина от града и шосето за Охрид.

Боят в Струга започва на 27 ноември 1915 г. и се води главно от 4-та дружина на 23-ти пехотен Шипченски полк. Опитите да се построи отново разрушеният мост са осуетени от огъня на противника. Българската артилерия започва двубой със сръбската. Командирът на бригадата нарежда през нощта на 27/28 ноември да се вкарат 2 или 3 оръдия на позиции вътре в града, в турската махала, като едно от тях се разположи на главната улица право срещу моста и сръбската картечница, която го обстрелва. Другите да се разположат по дворовете и със стрелбата си да разрушат къщите по левия бряг на реката, откъдето сръбските стрелци пречат на поправката на моста.

Боят в Струга, 23 Шипченски полк, Г. Желязков

На 28 ноември сутринта, точно в 9:30 ч., оръдието, което е поставено право срещу моста открива пряк огън срещу сръбските позиции в къщите на левия бряг на реката. Това е знак за начало на планираната атака. Откриват огън картечниците от крайните къщи до моста, както и пехотинците. Адският огън продължава 5 минути, след което се прекратява. През дима на горящите къщи пионерите, нарамили цели греди и предварително сковани дървени щитове от дъски, се втурват и започват да ги полагат върху оцелелите колони на изгорения мост. Някои от тях поддават и дъските падат в реката. Първите метри от моста са възстановени, но сърбите откриват огън оттатък реката. Някои от пионерите са поразени и падат в реката, други са ранени. Едва успяват да се прикрият и огъня се подновява от двете страни с още по-голяма сила.

Към 11:30 ч. цялата 14-та рота е привлечена прикрито към моста. Заместник-командирът на ротата, подпоручик Владков, лично ръководи настъплението. От първата група от шест войници трима успяват да преминат моста, а трима падат ранени на него. След тях тръгва друга група, водена от младши офицера на ротата – подпоручик Баев. Посрещнати са с пушечен и картечен огън. От тази група, освен подпоручик Баев, успяват да минат и още трима войници. Примерът е даден и други храбреци ги последват, въпреки опасността.

Минаването на моста по полуизгорелите греди става бавно, един по един, като се ползват затишията в стрелбата. Мнозина падат убити или ранени. Някои от ранените в далечния край на моста също успяват да пропълзят до отсрещния бряг. Други от ранените на отсамния край са прибрани. Други, убити и ранени, са погълнати от водите на реката. До 13:00 ч. около 20 души успяват да минат реката. Сръбската картечница на отсрещния бряг е много добре поставена и води убийствен огън. Освен това мостът все още се обстрелва с фланкиращ огън от къщите край реката.

Към 13:30 ч. подпоручик Владков, наблюдавайки боя близо до оръдието, е тежко ранен в главата. Тази загуба оказва силно влияние на войниците и командването на ротата. За да се поднови настъплението е подготвена щурмова команда от избрани войници от 13-та, 14-та рота, 1-ва рота от 4-ти Македонски полк и 5-та рота от 50-ти полк. Атаката им е подготвена със силен прикриващ артилерийски и пушечен огън. Но и те са посрещнати със също толкова силен огън от сърбите и от десет души, които тръгват едва четирима успяват да преминат реката, а останалите падат убити и ранени на самия мост. Оръдието също е силно обстреляно, един мерач е убит а още четирима души от прислугата са ранени зад щита му. Стрелбата му се прекратява и то е изтеглено встрани, в един дюкян, където са му направени бойници за стрелба по къщите на отсрещния бряг. Към 16:30 ч. на левия бряг има преминали 34 души, с които подпоручик Баев успява да заеме 7 къщи и да организира отбрана.

От стрелбата много от поставените дъсчени платна на моста са изместени, някои падат, като към далечната страна на моста има 2-3 метра празна междина. Стрелбата на противника прави поправката на моста трудна или дори невъзможна. Наредено е на пионерите да подготвят необходимите материали и да се пристъпи към работа щом се стъмни. С падането на нощта сърбите засилват стрелбата си. От наша страна в къщите край реката е разставена 16-та рота, която да подпомага с огъня си хората на другия бряг. Докарано е и още едно оръдие, което е поставено пак срещу моста. Пионерите започват работа, но отново спрени от силния противников огън изчакват залязването на луната за да продължат с поправката на моста.

Боевете за Струга, Илюстрация светлина, 1916-4

Към 21:00 ч. подпоручик Баев се връща обратно през моста и докладва как са заели позиция войниците на другия бряг. На него е възложено командването на цялата 14-та рота, като заповедта е да се настъпи веднага щом се поправи моста. Към 1:20 ч. след полунощ срещу 29 ноември войниците започват да минават един по един. Обстрелвани са отново периодично от сърбите. Използват се оново кратките интервали на затишие. Към 2:30 ч. вече около 3 взвода от ротата са прехвърлени отсреща.

Към 3:30 ч. група стрелци успяват да се надвесят от заетите къщи над онази толкова зловеща неприятелска картечница на отсрещния бряг и да я накарат да замлъкне. Настъпилото затишие позволява да премине и последният взвод от 14-та рота, както и цялата 13-та. Скоро се изяснява, че сърбите напускат града. Геройството на 34-те довежда до освобождаването на града.

На следващия ден посрещането на преминаващите части е изключително трогателно. Жителите на Струга се впускат да прегръщат и целуват своите спасители. В града намират голяма група австрийски пленници. Също така и малко български, като се изяснява, че сърбите са избили други от тях. Ветерани от 23-ти Шипченски полк, които си спомнят боевете при одринския форт Айваз-баба, казват, че в Струга е било по-страшно.

Струга! Струга! Последният град, който оставаше в ръцете на сърбите. При неговото завземане на 29 ноември, нашият генерален щаб оповести: „Този е денят на освобождаването на Македония. Македонската ни акция се завърши тъй храбро, както беше започната”.


ИЗТОЧНИЦИ:
1. Българската армия в световната война 1915-1918 г., том III – Войната срещу Сърбия през 1915 г., Настъплението на IIра армия в Македония, София, Държавна печатница, 1938 г.

2. Генерал о.з. Иван Пашинов, Бойна история на 23 п. Шипченски полк, Войната със сърбите 1915 г., том II, София, Печатница на в.-изд. фонд, 1931 г.

3. П. Стайнов, Боят за Струга, в-к Мир, 12 януари 1916 г., бр. 4768

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Бойният подвиг на шепата български храбреци при Струга
4.6 от общо 78 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
Кръстьо Кръстев
Роден е в Севлиево. В момента е на 47 години. Завършил е в ТУ – София, а по професия е програмист. Интересува се от историята на България след Освобождението и най-вече от войните за национално обединение. С любопитство открива непознати факти за този период, колекционира фотографии, разкази и спомени на съвременници на събитията.

1 КОМЕНТАР

  1. Хвала на Вас,, хората които се изследвате историята ни. Благодарение на Вас, разбираме много за събитията. Благодаря Ви.

  2. Много точно е описано в Казанълк в Миналото и сега във връзка с Годишнината от превземането, а също и в историята за 23 Пехотен Шипченски полк под редакцията и на проф Начев.

Остави коментар