Началото на XX век безспорно е сред съдбоносните периоди в историята на България. Младото княжество, създало вече управленските си структури, започва с бурни темпове своето развитие, за да се превърне скоро в една от най-бързо напредващите държави на Стария континент.

Да, истина е, че за страната ни не се пише ежедневно в европейската преса както често ни се иска да мислим, но безспорно тя представлява интерес за обществеността в много страни. Сред авторитетните издания изпратили свой кореспондент в България е вестник „Таймс”. Неговото име е небезизвестно – Джеймс Баучер.

Джеймс Баучер се налага като един от най-влиятелните европейски журналисти, чиято позиция оказва влияние върху политическата линия на цели правителства. Ирландецът търси не сензациите, а се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест. При това обича да бъде на мястото на събитието, а не да пише по сведения от телеграфа. В статиите си съчетава широката осведоменост с тънък анализ.

Фактът, че кореспондентът на „Таймс” на Балканите се пренася за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г., е признание за политическата тежест и роля на България в района. В следващите редове ще прочетете откъс от две статии на Баучер, публикувани в авторитетното издание непосредствено след избухването на войната (8 и 9 октомври 1912 г.). Статиите носят заглавията „Подготовката на България напредва“ и „Видът на българите“. Приятно четене!

Джеймс Баучер

Съсредоточаването на българските войски към границата напредва и вече е възможно да се направят някои преценки за неговата организация. Запасните чинове се свикваха чрез обявления по селата. Индивидуални пропуски не бяха издавани. Броят на тези, които откликнаха, далеч надхвърляше очакванията и изискванията. Мъже над допустимата възраст, момчета още незавършили обучението си, мъже, отхвърлени поради негодност да служат се тълпяха и предлагаха своите услуги. Влаковете, композирани от покрити товарни вагони, бяха препълнени; имаше хора по покривите. Само доброто настроение и истинското желание на хората да помогнат на железопътната администрация предотвратиха пълната дезорганизация.

Напрежението продължи два дни и половина. През това време пътищата бяха изпълнени със селяни и каруци от близките села.  Доколкото може да се съди, подготовката, извършена от щаба, спомогна за изключително бързото и спокойно протичане на мобилизацията. От датата на издаването на повиквателните до вчера, когато софийският гарнизон бе в бойна готовност, изминаха само 6 дни. През този период мирновременните части се увеличиха 8 пъти.

Очевидно намерението на българския щаб е да придвижи армиите си към границата по шосе и с влак. Това групиране на войските ще отнеме поне 14 дни. Не трябва да се забравя, че жп линиите тук са еднопосочни и не е възможно на ден да се придвижват повече от 8 влака с войници към фронта.

Впечатлението, което направиха мобилизираните части, които вчера напуснаха София по шосе, общо взето е благоприятно. Пехотата е силна и добре сформирана, а походната дисциплина е добра. Някои от мъжете изглеждаха твърде възрастни, за да могат да понесат изтощителната зимна офанзива, но настроението на всички бе прекрасно. Научавам, че по преценка на българския щаб пехотата е в състояние да осъществява ежедневно преходи от 20 км. Доставката на продоволствия е съобразена с тези изчисления и ще позволи армията да покрие разстоянието в 8-дневен поход, без да се наложи да бъде снабдена с нови запаси.

Артилерията не направи такова благоприятно впечатление, както пехотата. Средната височина на конете е 130 см. Напрежението от войната ще бъде силно почувствувано от артилерията и загубите ще бъдат големи. Информираха ме, че конете в Източна България са много по-добри от тукашните.

Най-слабото звено във военната верига изглежда е транспортът. Каруците, които формират главното транспортно звено, са по държавен стандарт; те са с 4 колела, доста леки и понасят товар средно от 1200 фунта. Втората и третата транспортни линии се състоят от обикновени каруци, теглени от волове или биволи. Те приличат на онези, използувани в Далечния Изток, но конструкцията им не е така стабилна. Скоростта, с която се движат, е най-много 2 мили в час. Без съмнение, походната дисциплина на транспорта бързо ще се подобри. Въпреки недостатъците на артилерията и транспорта тази армия несъмнено представлява ефективно средство за водене на война. Тя се опира на един решителен дух, а в крайна сметка това е най-важният фактор, който води към победа.

Бързината, с която се съсредоточават войските, надхвърля всички очаквания. Става ясно, че други части са изпреварили тукашните. Събитията много бързо ще последват. Групирането се извършва при извънредно спокойствие. В Министерството на войната няма никакви неуредици; всичко там протича с точността на автомат.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кореспондент на „Таймс“ разказва за българската мобилизация през Балканската война
4.6 от общо 70 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

2 КОМЕНТАРА

Отговор