Конституционната тема е дело на двамата големи на последната четвърт на ХІХ век в България – Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
За една монархия раждането на мъжки престолонаследник винаги е дългоочаквано събитие. България, макар и със сравнително кратка монархическа история, не прави изключение.
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
Какво всъщност се случва през 1903 година и защо българските офицери Рачо Петров и Михаил Савов са окичени с френските имена Шарл и Жан?
В хода на няколко последователни материала ще изследваме съдбата на „третата България“ – Карвунското (Добруджанското) княжество. Aвторитетните му владетели, могъщият флот, силните крепости и стратегическото разположение заставят балканските владетели да се съобразяват с претенциите му и дори морските доминиони Венеция и Генуа не си позволяват да го пренебрегват.
Герой или страхливец? Около тези събирателни гравитират малко или повече всички хипотези за българския владетел.
 С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя нагледно как се стига до Съединението и какви са последствията от него.  Още информация за SmartiGraphs може да намерите на фейсбук страницата им.
За далновидността и дипломатическия талант на цар Борис III е изписано много и с основание днес мнозина използват името му за синоним на умел и хитър политик. Историята, която ще ви разкажем в следващите редове, доказва именно тези качества на българския монарх. Тя ни пренася в началото на 30-те години на XX век, които се характеризират с много динамика...
Американският кореспондент се превръща в застъпник на българска кауза, вместо да остане просто безпристрастен наблюдател.
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
На тези, които са се стреснали от заглавието и веднага са влезли в сайта да проверят дали това не е някой пореден скандал, ще кажем - не става въпрос за закриването на университета поради неплатени сметки за ток например. Ще ви представим накратко куриозна случка от миналото, която е недоумявана от мнозина. Сама по себе си тя е шокираща,...
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.