През пролетта на 2006 г. нивото на река Дунав достига 979 см – Видин е в очакване на бедствие. На няколко места се издигат временни диги. Уплашени, видинчани се връщат към спомените си за наводнението от 1942 г. Бедствие, което доказва, че понякога природата може да бъде по-опасна от която и да е армия.

Наводнението от 1942 г. е събитие, което оставя незаличима диря в паметта на всички поколения видинчани. То унищожава значителна част от града и поставя под въпрос неговото съществуване. Въпреки трудната, военновременна обстановка българското правителство и българското общество осигуряват жизненоважна подкрепа за пострадалото население.

В годините до 1942 г. Видин преживява общо 11 наводнения. Бедствията са причина за визитата на княз Фердинанд в града през 1888 г. Щетите възлизат на стотици хиляди левове. Постоянното избиване на подпочвена вода довежда до образуването на множество блата и в покрайнините на града. Те са постоянен източник на опасни болести като маларията.

За да се предотвратят бъдещи наводнения през 1928 г. Народното събрание приема Закон за подобряване на условията във Видинската низина. От бюджета се отпускат 115 000 000 лева, за да се изгради защитна дига от с. Кошава до с. Видбол (дн.град Дунавци). Предприетите мерки обаче се оказват недостатъчни, защото през 1940 г. голяма част от града е отново под вода. Тогава във Видин пристига цар Борис III, за да даде кураж на поданиците си.

През зимата на 1941 – 1942 г. обстановката отново се усложнява. Температурите падат до -30 градуса и река Дунав замръзва. По нея плават огромни ледени късове. Министерството на вътрешните работи и народното здраве изпраща “Много бързо окръжно писмо”, адресирано до областните директори, околийските управители и кметовете на населените места. Министерството ги предупреждава за повишена опасност от наводнение заради големия снеговалеж.

Ул. Княз Борис I

На 21 февруари 1942 г. видинският околийски началник свиква съвещание, на което присъстват коменданта на видинския гарнизон, кмета на Видин, инженери, архитекти, пожарния командир и околийския полицейски началник. Участниците в съвещанието решават да създадат комисия за определяне на материали, да поискат сведения от кметовете на близките селища относно готовността им да приемат евакуирани, и да предупредят гражданите без да предизвикат паника. Два дни по-късно видинският градоначалник издава заповед за неотложни мерки в случай на наводнение.

В началото на март 1942 г. по река Дунав се образува ледоход. Той отминава Видин, но жителите на града не се успокояват – имат предчувствие за идващото бедствие.

На 8 километра надолу по течението на реката, при остров Богдан, ледоходът е блокиран. Той образува ледена тапа, което води до рязко покачване на нивото на реката. Изградените край Видин защитни съоръжения (диги, отноднителни съоръжения) не издържат на натиска и малко след полунощ на 4 март 1942 г. реката започва да залива града. Единственото, което свидетелите си спомнят от онази нощ, е бученето на водата. Видинският кмет Стефан Тотев заповядва църковните камбани да бият тревога. Така гражданите са събудени и са спасени много животи.

Пак по негово разпореждане лодкарите, учениците от Видинската мъжка гимназия, младежите от “Морски сговор” и малобройният гарнизон организират успешната евакуация на 19 000 души. Част от тях са изпратени в околните села, а друга част – в София. Във Видин не са останали много мъже, тъй като повечето от тях са изпратени в Македония под знамената на Трети Бдински полк. Затова властите се обръщат с молба за помощ към правителството и обществото.

В първите часове на бедствието във Видин пристига вътрешният министър Петър Габровски. Той организира кризисен щаб и подготвя евакуацията на останалото видинско население. Още на 4 март Вътрешното министерство, Военното министерство и Българският червен кръст изпращат помощен влак за Видин. Доставени са одеяла, легла и походни кухни. Санитарни линейки и камиони, заедно с техния персонал, заминават за бедстващия град. На следващия ден пристига втори помощен влак на Червения кръст, с който са изпратени санитарен отряд и стоки от първа необходимост като хранителни продукти, газ, дърва, каменни въглища и бензин. Също така за града са доставени и експлозиви, за да се взривят ледените блокове.

От 4 март 1942 г. в продължение на цяла седмица се провежда евакуацията на останалото население. Военни подразделения от страната и доброволци от Червения кръст се присъединяват в спасителните мероприятия. Очевидци разказват (а и от фотографии е видно), че в евакуацията участват и немски войници с надуваеми лодки. Спасителните работи са затруднени от непрестанния дъжд, силния студен вятър, ледените блокове и липсата на електричество и питейна вода в града. В ненаводнените части на Видин продуктите се осигуряват с помощта на лодки. Осигурява се и медицинска помощ. Самолети на Луфтвафе извършват успешна бомбардировка на ледения бент при остров Богдан. Водата започва бавно и постепенно да се оттегля.

На 14 март 1942 г. по инициатива на председателя на Народното събрание Христо Калфов се учредява “Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите от наводнението в град Видин и другите крайдунавски населени места”. Новосформираният комитет излиза с обръщение към нацията:

“Братя българи! Хубавият наш Дунав, който острата зима вледени, сега с размразяването си, заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията са страшни, не се поддават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Но не е само това. Къщите са подкопани от водите, покъщнината – разнебитена. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява и възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ!“ „Да бъдем всички щедри!”

Дарителската кампания придобива размах в цяла България. Общо 55 млн. лева са събрани от дарения, като държавата отделно отпуска още 24 млн. лева.

Катедрала Св. Димитър Солунски

Българското общество не изчерпва помощта си само с дарения. Независимо, че България от една година участва във Втората световна война, българските граждани проявяват съчувствие и състрадание към пострадалото население. Видинчаните са подслонени в селища във Видинско (Брегово, Белоградчик, Ново село и др.) и в градове като София, Враца и Лом. За тях е осигурена безплатна храна и квартира. Оцелелите от бедствието запазват добри спомени от гостоприемството на хора от различна религиозна, национална и класова принадлежност. Такова хуманно отношение от страна на сънародниците им изиграва положителна психологическа роля, тъй като видинчаните понасят огромни щети от наводнението.

За да се оценят пораженията от края на март до 31 май 1942 г. във Видин заседава комисия за оценяване на щетите. Дадени са 13 жертви въпреки мигновената реакция на властите в началото на бедствието. 345 жилищни сгради във Видин са или разрушени, или са застрашени от срутване. В околните села броят на разрушените и повредените сгради е 665. Унищожени са стопански здания и стотици декари земеделски насаждения.

Председателят на Народното събрание посещава Видин, за да огледа лично състоянието на града. Христо Калфов остава така изненадан от видяното, че предлага града да се премести на ново местонахождение…

Видинчаните обаче не желаят да местят града, а да го възкресят! Ог юни 1942 г. те започват да се връщат у дома. Създадена е Дирекция за възстановяване на град Видин. Всички жители се включват в строителството и в почистването на речните наноси от градските площи. Училищните сгради временно изпълняват функцията на социални домове. С помощта на германската армия през лятото на 1942 г. десетки здания са построени за останалите без подслон семейства. Тези къщи оттогава досега видинлии ги наричат “бункерите”.

За броени месеци град Видин се връща към нормален начин на живот.

Наводнението от 1942 г. е най-голямото и най-разрушителното, което Видин помни. То оставя траен белег в историческата памет на всички последвали поколения. През следващите десетилетия Видин преживява още няколко наводнения – през 1970 г., 1981 г. и за последно през 2006 г., но новите защитни съоръжения засега удържат напора на река Дунав.

За пострадалото население полагат грижи държавата, църквата, различни дружества и организации и всички български граждани.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Наводнението, което постави съществуването на Видин под въпрос
4.7 от общо 31 глас(а)
Теодор Андреев
Теодор е на 20 години от град Видин и е завършил ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 г. става лауреат на олимпиадата по история и цивилизация. Студент е по Право в Софийския университет. Интересува се от Средновековието, османския период, древните българи и историята на Третата българска държава.

1 КОМЕНТАР

Остави коментар