През пролетта на 2006 година нивото на река Дунав достига 979 см. – Видин е в очакване на бедствие. На няколко места се издигат временни диги. Уплашени, видинчани се връщат към спомените си за наводнението от 1942 година. Бедствие, което доказва, че понякога природата може да бъде по-опасна от която и да е армия.

Наводнението от 1942 година е събитие, което оставя незаличима диря в паметта на всички поколения видинчани. То унищожава значителна част от града и поставя под въпрос неговото съществуване. Въпреки трудната, военновременна обстановка българското правителство и българското общество осигуряват жизненоважна подкрепа за пострадалото население.

В годините до 1942 година Видин преживява общо 11 наводнения. Бедствията са причина за визитата на княз Фердинанд в града през 1888 година. Щетите възлизат на стотици хиляди левове. Постоянното избиване на подпочвена вода довежда до образуването на множество блата и в покрайнините на града. Те са постоянен източник на опасни болести като маларията.

За да се предотвратят бъдещи наводнения, през 1928 година Народното събрание приема Закон за подобряване на условията във Видинската низина. От бюджета се отпускат 115 000 000 лева, за да се изгради защитна дига от село Кошава до село Видбол (днес град Дунавци). Предприетите мерки обаче се оказват недостатъчни, защото през 1940 година голяма част от града е отново под вода. Тогава във Видин пристига цар Борис III, за да даде кураж на поданиците си.

През зимата на 1941 – 1942 година обстановката отново се усложнява. Температурите падат до -30 градуса и река Дунав замръзва. По нея плават огромни ледени късове. Министерството на вътрешните работи и народното здраве изпраща „Много бързо окръжно писмо”, адресирано до областните директори, околийските управители и кметовете на населените места. Министерството ги предупреждава за повишена опасност от наводнение заради големия снеговалеж.

Ул. „Княз Борис I“

На 21 февруари 1942 година видинският околийски началник свиква съвещание, на което присъстват коменданта на видинския гарнизон, кмета на Видин, инженери, архитекти, пожарния командир и околийския полицейски началник. Участниците в съвещанието решават да създадат комисия за определяне на материали, да поискат сведения от кметовете на близките селища относно готовността им да приемат евакуирани, и да предупредят гражданите без да предизвикат паника. Два дни по-късно видинският градоначалник издава заповед за неотложни мерки в случай на наводнение.

Запознай се с „Юначе“ – най-новата българска детска игра с карти!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В началото на март 1942 година по река Дунав се образува ледоход. Той отминава Видин, но жителите на града не се успокояват – имат предчувствие за идващото бедствие.

На 8 километра надолу по течението на реката, при остров Богдан, ледоходът е блокиран. Той образува ледена тапа, което води до рязко покачване на нивото на реката. Изградените край Видин защитни съоръжения (диги, отноднителни съоръжения) не издържат на натиска и малко след полунощ на 4 март 1942 година реката започва да залива града. Единственото, което свидетелите си спомнят от онази нощ, е бученето на водата. Видинският кмет Стефан Тотев заповядва църковните камбани да бият тревога. Така гражданите са събудени и са спасени много животи.

Пак по негово разпореждане лодкарите, учениците от Видинската мъжка гимназия, младежите от „Морски сговор” и малобройният гарнизон организират успешната евакуация на 19 000 души. Част от тях са изпратени в околните села, а друга част – в София. Във Видин не са останали много мъже, тъй като повечето от тях са изпратени в Македония под знамената на Трети Бдински полк. Затова властите се обръщат с молба за помощ към правителството и обществото.

В първите часове на бедствието във Видин пристига вътрешният министър Петър Габровски. Той организира кризисен щаб и подготвя евакуацията на останалото видинско население. Още на 4 март Вътрешното министерство, Военното министерство и Българският червен кръст изпращат помощен влак за Видин. Доставени са одеяла, легла и походни кухни. Санитарни линейки и камиони, заедно с техния персонал, заминават за бедстващия град. На следващия ден пристига втори помощен влак на Червения кръст, с който са изпратени санитарен отряд и стоки от първа необходимост като хранителни продукти, газ, дърва, каменни въглища и бензин. Също така за града са доставени и експлозиви, за да се взривят ледените блокове.

От 4 март 1942 година в продължение на цяла седмица се провежда евакуацията на останалото население. Военни подразделения от страната и доброволци от Червения кръст се присъединяват в спасителните мероприятия. Очевидци разказват (а и от фотографии е видно), че в евакуацията участват и немски войници с надуваеми лодки. Спасителните работи са затруднени от непрестанния дъжд, силния студен вятър, ледените блокове и липсата на електричество и питейна вода в града. В ненаводнените части на Видин продуктите се осигуряват с помощта на лодки. Осигурява се и медицинска помощ. Самолети на Луфтвафе извършват успешна бомбардировка на ледения бент при остров Богдан. Водата започва бавно и постепенно да се оттегля.

На 14 март 1942 година по инициатива на председателя на Народното събрание Христо Калфов се учредява Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите от наводнението в град Видин и другите крайдунавски населени места. Новосформираният комитет излиза с обръщение към нацията:

„Братя българи! Хубавият наш Дунав, който острата зима вледени, сега с размразяването си, заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията са страшни, не се поддават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Но не е само това. Къщите са подкопани от водите, покъщнината – разнебитена. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява и възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ! Да бъдем всички щедри!”

Дарителската кампания придобива размах в цяла България. Общо 55 млн. лева са събрани от дарения, като държавата отделно отпуска още 24 млн. лева.

Катедрала Св. Димитър Солунски

Българското общество не изчерпва помощта си само с дарения. Независимо, че България от една година участва във Втората световна война, българските граждани проявяват съчувствие и състрадание към пострадалото население. Видинчаните са подслонени в селища във Видинско (Брегово, Белоградчик, Ново село и др.) и в градове като София, Враца и Лом. За тях е осигурена безплатна храна и квартира. Оцелелите от бедствието запазват добри спомени от гостоприемството на хора от различна религиозна, национална и класова принадлежност. Такова хуманно отношение от страна на сънародниците им изиграва положителна психологическа роля, тъй като видинчаните понасят огромни щети от наводнението.

За да се оценят пораженията от края на март до 31 май 1942 година във Видин заседава комисия за оценяване на щетите. Дадени са 13 жертви въпреки мигновената реакция на властите в началото на бедствието. 345 жилищни сгради във Видин са разрушени или застрашени от срутване. В околните села броят на разрушените и повредените сгради е 665. Унищожени са стопански здания и стотици декари земеделски насаждения.

Председателят на Народното събрание посещава Видин, за да огледа лично състоянието на града. Христо Калфов остава така изненадан от видяното, че предлага града да се премести на ново местонахождение…

Видинчаните обаче не желаят да местят града, а да го възкресят! От юни 1942 година те започват да се връщат у дома. Създадена е Дирекция за възстановяване на град Видин. Всички жители се включват в строителството и в почистването на речните наноси от градските площи. Училищните сгради временно изпълняват функцията на социални домове. С помощта на германската армия през лятото на 1942 година десетки здания са построени за останалите без подслон семейства. Тези къщи оттогава досега видинлии ги наричат „бункерите”.

За броени месеци град Видин се връща към нормален начин на живот.

Наводнението от 1942 година е най-голямото и най-разрушителното, което Видин помни. То оставя траен белег в историческата памет на всички последвали поколения. През следващите десетилетия Видин преживява още няколко наводнения – през 1970 година, 1981 година и за последно през 2006 година, но новите защитни съоръжения засега удържат напора на река Дунав.

За пострадалото население полагат грижи държавата, църквата, различни дружества и организации и всички български граждани.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Наводнението, което постави съществуването на Видин под въпрос
4.7 от общо 33 глас(а)
Теодор Андреев
Теодор е на 20 години от град Видин и е завършил ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 г. става лауреат на олимпиадата по история и цивилизация. Студент е по Право в Софийския университет. Интересува се от Средновековието, османския период, древните българи и историята на Третата българска държава.

1 коментар

Отговор