Без съмнение Александър Стамболийски е една от най-противоречивите фигури в българската следосвобожденска история. Възхваляван от своите поддръжници и недолюбван от политическите опоненти, лидерът на БЗНС не може да остави никого равнодушен, а убийството му на 14 юни 1923 г. е свидетелство за ожесточеността на нравите в тази епоха.
1. „Скромният, честен и трудолюбив живот ме създаде. Той е моята опора, той...
Дали образът цар Иван Шишман – на слаб и малодушен владетел, наблюдаващ безропотно от Никопол настъплението на османците в земите му, е справедлив?
Представяме ви едно от любовните писма, които Пейо Яворов пише до своята любима Мина Тодорова.
Книгата „Финландски дневници и мемоари от 1877-1878 г.“ от Георги Вълчев съдържа интересни и почти неизвестни факти за участието на финландски гвардейски батальон, като съставна част от руската армия в Руско-турската война.
Смешен е спорът: чий е Ботев? Ботев принадлежи на българския народ, защото за него той умря и за него написа своите неповторими песни.
Дни преди трагичната си гибел, гениалният български военен педагог пише писмо от фронта, адресирано до Кирил Дрангов – неговия син. То е написано точно две седмици преди смъртта на полковника по повод 11 май – Деня на Св. Св. Кирил и Методий.
Ръководители на Воденската чета през Илинденско-Преображенското въстание са Георги Тренев, капитан от Българската армия, и Кирил Пърличев, син на възрожденеца Григор Пърличев.
Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
Никола Генадиев е един от най-видните български политици за всички времена, а вероятно едно от качествата, които го правят такъв е способността му често да побеждава противниците си в словесна битка чрез изключителните си ораторски способности.
През първото десетилетие на XX век Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ осъществява тесни връзки с организацията „Хърватски сокол“, подпомагаща спортното и национално развитие на хърватите в рамките на Австро-Унгария. Група от 180 българи взима участие в Първата среща на хърватските соколи в Загреб през 1906 година, а 4 години по-късно делегация от 640 хървати, водени от Франьо Бучар,...
Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на бележития полковник Петко Йотов. То може би най-добре символизира родолюбието на покойния офицер, който винаги говореше с едно особено вълнение и уважение за страната си.