Без съмнение Александър Стамболийски е една от най-противоречивите фигури в българската следосвобожденска история. Възхваляван от своите поддръжници и недолюбван от политическите опоненти, лидерът на БЗНС  не може да остави никого равнодушен, а убийството му на 14 юни 1923 г. е свидетелство за ожесточеността на нравите в тази епоха.

1. „Скромният, честен и трудолюбив живот ме създаде. Той е моята опора, той е моята нерушима крепост. Той е моята неразделна и господстваща у мене природа.“

2. „Аз съм израснал още от петата си годишна възраст в неволя и борба със сиромашката мизерия, с всички болести, познати на българската селска къща, с всички закоравели предрасъдъци в семейството и училището и винаги съм излизал победител.“

3. „Делата ми винаги съм изпълвал с искрената ми и твърда готовност да дам дори живота си за благото, успеха и за бъдещето на съюзното дело, което аз в душата си съм издигнал до положението на истински култ.“

4. „У мене винаги е царувало само едно чувство, едно разбиране спрямо парливия и жизнен въпрос за Отечеството и то е: да бъде България запазена цялостна и невредима в тази чудовищна по своите размери световна буря.“

5. „Развит ум, желязна воля, будна съвест и беззаветна любов към Родината – това са най-елементарните, най-ценните, духовни и морални съкровища, които трябва да притежава човек, за да стане истински борец.“

6. „Народът иска дълбоки реформи, ние сме длъжни да му ги дадем.“

7. „Когато подписах договора за мир, една болезнена струя премина през душата ми поради това, че слагам подписите си под ужасните резултати на една чужда политика, срещу която се борих и страдах.“

8. „На България днес вярват, защото я управлява Земеделският съюз, онзи съюз, който беше против войната и Фердинанд… вместо пушките и топовете, ние имаме лозунга за миролюбие, за приятелски съседки отношения.“

9. „Аз ценя живота на човека не по количеството на изживените години, а по количеството и качеството на изпълнения дълг.“

10. „Аз намирам смисъла на човешкия живот не в неговата продължителност, а в неговата интензивност и ползотворност.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.