„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните и другите изчезват.“
Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти.
Листчето с „Предсмъртно” и „Прощално” Бойка твърди, че непрестанно носела със себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.
Съдбовната среща между Белчева и Славейков се състои през 1903 година. За любовта им Мара споделя, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
Нощта на 29 октомври срещу 30 октомври 1913 година на пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.
Класическото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов оживява в триминутен анимационен филм, дело на сдружение "Българска история".
Всеки опит да се опише живота и делото на Христо Траянов в няколко страници би бил обречен на провал. За хора като него думите не стигат. всеки отпит на признание и благодарност към достойния и благороден живот, който е водил ще е твърде недостатъчен.
В град Елена, в будното семейство на книжовника Никола Михайловски (брат на бореца за църковна свобода Иларион Макариополски, чието светско име всъщност е Стоян Михайловски), на бял свят се появява Стоян Михайловски – бъдещ общественик, преподавател, писател, публицист и автор на химна на светите братя Кирил и Методий.Жаждата за просвета, присъща на целия възраждащ се български народ, го изпраща първо...
Творчеството на Димитър Талев е не само огромно по обем и тематично всеобхватно, но е ключ и към вратата, зад която се крие душата на известния писател. „Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“ – Димитър Талев.