Въпреки многобройните си произведения, днес Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова, е незаслужено подценена, но нейното творчество продължава да блести в родната литература години наред, като показва таланта и съвършенството на даровитата писателка.

Яна Язова
Яна Язова

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

В Лом майка  ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца.

Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба. В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катранено черният цвят на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“.

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само  поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например била, че тя е „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани. През 2009 г. БНТ включи историята на тази любовна двойка в категорията „Любовни истории“ на шоуто „Българските събития на XX век“.

Въпреки че след 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и се нахвърля на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

Александър Балабанов
Александър Балабанов

Професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“ – твърди Балабанов, година след скандала в Созопол.

Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931 – 1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите „Ана Дюлгерова“ (1936г.) и „Капитан“ (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата й „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман „Соления залив“, за който писателят Георги Мишев казва: „Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“. 

Да проследим хронологично творчеството й.

Първият роман на Язова е „Ана Дюлгерова“. В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаван.

Вторият й роман – „Капитан“ – е първият български роман за наркотрафика. Авантюристичен, изпълнен с крясъка на погубващата се душа, озарен от философски прозрения, той още навремето предизвиква бурни полемики. В него прототип на Философа е Александър Балабанов.

Забележителна в творчеството на нашата писателка е трилогията „Балкани“. Тя се състои от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Яна Язова нарича своя роман „Левски“ – „Моята Библия“. Идеята  за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа „Левски“) е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, но й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 г., подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век.

Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева
Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

В следващата книга от трилогията – „Бенковски“ – читателят вижда отблизо образа и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и избухването на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В „Бенковски“ е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата.

В третата и последна книга от трилогията – „Шипка“ – авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в „Левски“ и „Бенковски“.

Особено ярък е образът на безстрашната монахиня Серафима, прототип на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас.

Трилогията „Балкани“ е уникална поради замисъла си – срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена постройка, в която историите на истинските герои са представени по документи и без идеологическо изкривяване.

Смята се, че „Соления залив“ е последната й завършена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски роман.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

С творбите и драматичната си съдба Яна Язова се нарежда сред големите ни литературни таланти от миналия век. Макар че нейното име не се споменава достатъчно често в телевизията и в пресата, творчеството й успява да породи любопитство у читателите и днес, при това много повече от други нейни съвременници. Въпреки времето и временните политически и културни сътресения, произведенията на тази талантлива българка намират и ще намират занапред своето място в родната литература. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: „Делото изгражда своя творец“.

Автор: Тодор Борисов

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Яна Язова – хулената и хвалена писателка
4.5 от общо 137 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Много талантлива писателка.Чела съм цялата трилогия „Балкани“ и смятам,че откъси от нея би трябвало да присъстват в учебниците по литература.Напомня ми Вазов.

  2. Който е прочел романа “Соления залив” на Яна Язова, ще види, че той е не толкова “антидеветосептемврийски”, колкото много обективно представящ всичките многобройни търсения, неудовлетвореност и нюанси на времето малко преди и малко след датата 9 септември 1944 г.! Дори – този роман съдържа много повече жестока критика на политическата некадърност на Царство България, довела до бомбардировките над София, които са описани неповторимо ярко мрачни детайли и начин, по какъвто другаде няма да ги намерите описани. Освен това Яна Язова в своя роман е направила и много елегантен опит да разбере и да приеме “комунистическият” идеал – този, който е накарал наивните и заблудените да ходят да умират по балкана. Авторката прокарва много дебела граница между идеалистите-комунисти и партийните убийци, които удавят в кръв след 9 септември 1944 г една, принципно не толкова лоша (по нейните собствени думи!) идея… Да, романът “Соления залив” тепърва ще се анализира и оценява в цялата му философска и историческа дълбочина. Дори днешна дата обществото ни още далеч не е узряло да го разбере!

Отговор