Въпреки многобройните си произведения, днес Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова, е незаслужено подценена, но нейното творчество продължава да блести в родната литература години наред, което показва таланта и съвършенството на даровитата писателка.

Яна Язова
Яна Язова

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

Майка ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца.

Мила се ражда през 1910 година след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба. В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив преди през 1930 година се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това специалност „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Яна притежава красота, заради която старите софиянци казват, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишат под стъпките й. Поради катраненочерния цвят на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“.

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от отровните стрели срещу Яна Язова например била, че тя е „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани. През 2009 година БНТ включи историята на тази любовна двойка в категорията „Любовни истории“ на шоуто „Българските събития на XX век“.

Въпреки че след 1944 година обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 година обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 година в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и се нахвърля на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

Александър Балабанов
Александър Балабанов

Професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“ – твърди Балабанов, година след скандала в Созопол.

Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 година Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 година умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931 – 1934 година, читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите „Ана Дюлгерова“ (1936) и „Капитан“ (1940), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата й „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византинизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 година Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 година тя написва и романите „Голямото и малкото“ и „Война“, обединени по-късно от изследователя Петър Величков в едно издание.

Писателят Георги Мишев казва: „Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“. 

Да проследим хронологично творчеството й.

Първият роман на Язова е „Ана Дюлгерова“. В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаван.

Вторият й роман – „Капитан“ – е първият български роман за наркотрафика. Авантюристичен, изпълнен с крясъка на погубващата се душа, озарен от философски прозрения, той още навремето предизвиква бурни полемики. В него прототип на Философа е Александър Балабанов.

Забележителна в творчеството на нашата писателка е трилогията „Балкани“. Тя се състои от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Яна Язова нарича своя роман „Левски“ – „Моята Библия“. Идеята  за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа „Левски“) е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, но й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 година, подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век.

Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева
Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

В следващата книга от трилогията – „Бенковски“ – читателят вижда отблизо образа и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и избухването на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В „Бенковски“ е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата.

В третата и последна книга от трилогията – „Шипка“ – авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в „Левски“ и „Бенковски“.

Особено ярък е образът на безстрашната монахиня Серафима, прототип на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас.

Трилогията „Балкани“ е уникална поради замисъла си – срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена постройка, в която историите на истинските герои са представени по документи и без идеологическо изкривяване.

Смята се, че „Соления залив“ е последната й завършена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски роман.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

С творбите и драматичната си съдба Яна Язова се нарежда сред големите ни литературни таланти от миналия век. Макар че нейното име не се споменава достатъчно често в телевизията и в пресата, творчеството й успява да породи любопитство у читателите и днес, при това много повече от други нейни съвременници. Въпреки времето и временните политически и културни сътресения, произведенията на тази талантлива българка намират и ще намират занапред своето място в родната литература. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: „Делото изгражда своя творец“.

Автор: Тодор Борисов

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Много талантлива писателка.Чела съм цялата трилогия „Балкани“ и смятам,че откъси от нея би трябвало да присъстват в учебниците по литература.Напомня ми Вазов.

  2. Георги Николов
    ВЕЛИКА ПИСАТЕЛКА И ПОЕТЕСА. ПРОЧЕТОХ РОМАНИТЕ И. В ТЯХ ИМА НЕЩО СИЛНО, КАКТО ПРИ ФАНИ. МУТАФОВА. СИЛНА И НЕЗАВИСИМА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ И НАЙ-ВЕЧЕ НЕПРЕКЛОННОСТ И БЪЛГАРСКИ ДУХ, КАКЪВТО ЛИПСВА ДНЕС. ТВОРЧЕСТВОТО И ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА.

Отговор