Йордан Йовков е един от най-обичаните български писатели. Роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна, той описва по неповторим начин ежедневието на българския селянин, като същевременно разкрива неговите дълбоки надежди и терзания, неговите чисто човешките проблеми.

Творчеството на Йовков е свързано още с различни легенди и предания, както и темата за животните и тяхното взаимодействие с човешкия свят. Неговите най-известни произведения са събрани в сборниците „Вечери в Антимовския хан“, „Старопланински легенди“ и „Ако можеха да говорят“. Йовков участва и във войните за национално обединение, което също оказва влияние върху неговите писателски дирения.

1. „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“

2. „Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“

3. „Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко ѝ се надяваме.“

4. „Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?“

5. „Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на отчаяние и скръб, оставя вечна, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света – тъжната участ на Пиер Шлемиля – човека с изгубената сянка…“

6. „Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“

7. „България! Какъв дълбок и нов смисъл има тая дума. Как трепва и боли душата, как всяка буква дълбоко се връзва в нея, всяка буква открива жива, мъчителна рана.“

8. „На старата граница скръбта за изгубената родина е много по-силна, отколкото вред другаде. Тук, близо до чуждата земя, по-силно някога се е чувствувала привързаността към своята.“

9. „Всякога миналото ни се струва по-мило и по-хубаво, защото е вече минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомени.“

10. „Достойната и красива смърт, сърцата, изгорели върху жертвеника на дълга и любовта към родината – ето източника на тоя лъх от поезия и величие, който иде от тия подвизи и с който са обвеяни много страници на историята.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

10 мъдри мисли на Йордан Йовков
4.6 от общо 13 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор