Малцина са творците, оставили толкова ярък и неизличим отпечатък върху българската литература, както Александър Балабанов. Виден учен, писател, общественик и човек на живота, професорът е градска легенда, останала в спомените на поколенията.
Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти. Днес ще ви разкажем за няколко такива истории, вдъхновени от истински случки между двете световни войни.
По онова време в София господата се разхождат с обувки, които са пъхнати в галоши, за да не си цапат обувките. Разсеяният професор има навика да събува галошите при всяко качване на трамвай. Не по-малко куриозен е случаят със сутрешното му излизане от семейния дом. Той винаги целува съпругата си и дава пет лева на слугинята, докато един ден…. целува слугинята и дава пет лева на жена си.
Известен е случаят, в който професорът е на гости и завалява проливен дъжд. Домакините канят професора да остане да спи у тях и той се съгласява.
С думите „един момент“ Балабанов изчезва нанякъде и се връща след час вир-вода.
– Къде изчезна? – питат го домакините.
– Ами нямах пижама, та отскочих до вкъщи да си взема! – отговаря професорът.
Известно е, че ходи с три чифта очила, а на въпроса за какво му трябват, той отговаря простичко:
– Първите употребявам за четене, вторите за резерв, а с третите търся другите два чифта – съвсем рационално обяснява той своята разсеяност.
Често пъти се случва да върви по улицата, да види дама пред себе си и да я сметне за своята съпруга. Тогава професор Балабанов я настига, хваща я подръка и започва да ѝ говори, а изумената жена да се отскубва от него и да продължава пътя си с бърза крачка.
Братът на професора разказва, че докато за кратко живеят заедно, Александър се залавя да пържи яйца, но като счупи яйцата, жълтъците и белтъците се озовават в кофата, а черупките – в тигана. Е, тук трябва да признаем, че това се е случвало на всекиго!
Когато децата му са малки и палави, през лятото той ги води във Варна, а варненци често го виждат из Морската градина – децата са вързани през кръста с въженце, за да не ги загуби баща им.
Често в заведенията други хора взимат шапката му, стига се дотам, че приятелят му Елин Пелин прикрепя от вътрешната страна на шапката му следното съобщение: „Тая шапка е на професор Александър Балабанов, който я намери или размени, да я занесе в дома му, улица Цибра 7, София“.
Един ден канят професора и съпругата му на вечеря, а когато отива, домакините го питат защо идва без госпожа Балабанова.
– Знаех си, че нещо съм забравил! – отговаря Балабанов – През целия път дотук се чудех какво е то!
Често се случва професорът да забрави закъде или за какво е тръгнал. Почти анекдотична е случката, когато се озовава в Плевен, но забравя защо е отишъл там. Отива до пощата и пуска телеграма до жена си:
„В Плевен съм. Съобщи ми веднага защо дойдох тук.“
Историите и анекдотите за професор Балабанов са безкрайно много, но едно е сигурно – колкото е бил разсеян като човек, многократно повече е бил личност с огромна заслуга в областта на литературата и обществения живот на България.