Малцина са творците, оставили толкова ярък и неизличим отпечатък върху българската литература, както Александър Балабанов. Виден учен, писател, общественик и човек на живота, професорът е градска легенда, останала в спомените на поколенията.

Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти. Днес ще ви разкажем за няколко такива истории, вдъхновени от истински случки между двете световни войни.

По онова време в София господата се разхождат с обувки, които са пъхнати в галоши, за да не си цапат обувките. Разсеяният професор има навика да събува галошите при всяко качване на трамвай. Не по-малко куриозен е случаят със сутрешното му излизане от семейния дом. Той винаги целува съпругата си и дава пет лева на слугинята, докато един ден…. целува слугинята и дава пет лева на жена си.

Известен е случаят, в който професорът е на гости и завалява проливен дъжд. Домакините канят професора да остане да спи у тях и той се съгласява.
С думите „един момент“ Балабанов изчезва нанякъде и се връща след час вир-вода.

– Къде изчезна? – питат го домакините.

– Ами нямах пижама, та отскочих до вкъщи да си взема! – отговаря професорът.

Известно е, че ходи с три чифта очила, а на въпроса за какво му трябват, той отговаря простичко:

– Първите употребявам за четене, вторите за резерв, а с третите търся другите два чифта – съвсем рационално обяснява той своята разсеяност.

Често пъти се случва да върви по улицата, да види дама пред себе си и да я сметне за своята съпруга. Тогава професор Балабанов я настига, хваща я подръка и започва да ѝ говори, а изумената жена да се отскубва от него и да продължава пътя си с бърза крачка.

Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви“

Братът на професора разказва, че докато за кратко живеят заедно, Александър се залавя да пържи яйца, но като счупи яйцата, жълтъците и белтъците се озовават в кофата, а черупките – в тигана. Е, тук трябва да признаем, че това се е случвало на всекиго!

Когато децата му са малки и палави, през лятото той ги води във Варна, а варненци често го виждат из Морската градина – децата са вързани през кръста с въженце, за да не ги загуби баща им.

Често в заведенията други хора взимат шапката му, стига се дотам, че приятелят му Елин Пелин прикрепя от вътрешната страна на шапката му следното съобщение: „Тая шапка е на професор Александър Балабанов, който я намери или размени, да я занесе в дома му, улица Цибра 7, София“.

Един ден канят професора и съпругата му на вечеря, а когато отива, домакините го питат защо идва без госпожа Балабанова.

– Знаех си, че нещо съм забравил! – отговаря Балабанов – През целия път дотук се чудех какво е то!

Често се случва професорът да забрави закъде или за какво е тръгнал. Почти анекдотична е случката, когато се озовава в Плевен, но забравя защо е отишъл там. Отива до пощата и пуска телеграма до жена си:

„В Плевен съм. Съобщи ми веднага защо дойдох тук.“

Историите и анекдотите за професор Балабанов са безкрайно много, но едно е сигурно – колкото е бил разсеян като човек, многократно повече е бил личност с огромна заслуга в областта на литературата и обществения живот на България.

Реклама

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Няколко анекдота за пословичната разсеяност на проф. Балабанов
4.6 от общо 27 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

Остави коментар