Стихотворението "Тиха победа" е публикувано за първи път в сп. Отечество, през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове, или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице срещу...
"Сиротна песен” е изповед на нагласата, с която личността се сбогува със земното и се отваря към безкрая. В очакване на смъртта лирическият Аз споделя преценката си за изминалия път и разкрива домогванията на своя дух до хармонията на вечността. В равносметката на героя за земното му съществуване доминират усещанията за самота и страдание. Земният живот се осмисля като...
Димчо Дебелянов пише стихотворението „Миг” преди заминаването си на фронта. То бележи нов етап от творчеството на поета и предшества цикъл творби, създадени на фронта. Някои критици смятат това стихотворение за символистично. Основание за това може би им дава абстрактният и условен езиков израз на поета, както и стремежът му към максимално дематериализиране на действителността. В същото време център...
Стихотворението "Маска" е издадено през 1907 година, а впоследствие е публикувано и в стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Лирическият герой в произведението се опитва да разгадае тайните на битието и истините за него, но това негово желание води единствено до страданието на душата му. Оказва се, че животът е шумен карнавал на празната суета. Той е маска, зад която се...
"Песен на човека" е философско стихотворение, част от стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Творбата представлява поетическа дисекция на човешката природа, своеобразен диалог с духовното, с познанието. Това е химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Лирическият герой живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само...
Стихотворението „Сенки” е публикувано през 1906 г. в кн. 6-7 на сп. „Мисъл”, като част от цикъла „Дневник”, а по-късно е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците”. Откроява се с характерни за Яворовия поетически свят мотиви и образи, организация на стиха и внушения.Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост.  Основната...
Стихотворението "Две души" е част от стихосбирката "Подир сенките на облаците". Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото. Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона. Душата му е изгаряна от неспособността...
Стихотворението "Стон" е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения - духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата - виновник за сложните...
Стихотворението "Градушка" е поместено в стихосбирката "Подир сенките на облаците", издадена през 1910 година. Яворовите творби, посветени на селския живот представят труда през две имерения. Първото е трудът, който носи радост и надежда, а другото е трудът като безкрайна битка с природата и социалната неволя. Разминаването между очакванията и реалността е драматично - такава е участта на селянина. "Градушка"...
Поемата "Ралица" е част от стихосбирката "Епически песни", издадена през 1907 година . Творбата представя образа на "вечната българка", която вплита в себе си не само физически, а и нравствени добродетели. Заедно с хубостта се разлиства и мотива за сирачеството. Красотата на Ралица поражда тревога в околните, в тон с народното схващане, че много добро не е на добро....
"Самотен гроб в самотен кът" е последната лирическа миниатюра от стихосбирката "Сън за щастие", публикувана през 1906 година. Гробът е осмислен като краят на човешкия път, като последен и вечен покой, именно затова позиционирането на творбата е осмислено като смислов завършек на идейно-естетическите внушения на стихосбирката.    Творбата интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта,...
"Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката "Сън за щастие", издадена през 1906 година.  Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна,но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга.Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този на пътя,чието...

Календари „Българска история “2020 с предварителна поръчка и отстъпка!
ПРОДЪЛЖИ КЪМ КАЛЕНДАРИТЕ