Стихотворението „Стон“ е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката „Подир сенките на облаците“. Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата – виновник за сложните любовни емоции. Стихотворението е разделено на две строфи, подчертавайки дуалността в любовта, удоволствието и страданието, което тя предизвиква.
Стон
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!