Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Стихотворението „Стон“ е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката „Подир сенките на облаците“.  Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата – виновник за сложните любовни емоции. Стихотворението е разделено на две строфи, подчертавайки дуалността в любовта, удоволствието и страданието, което тя предизвиква.

 

Стон

 

На Лора

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пейо Яворов — „Стон“
4.6 от общо 28 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор