Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Стихотворението „Маска“ е издадено през 1907 година, а впоследствие е публикувано и в стихосбирката „Подир сенките на облаците“.  Лирическият герой в произведението се опитва да разгадае тайните на битието и истините за него, но това негово желание води единствено до страданието на душата му. Оказва се, че животът е шумен карнавал на празната суета. Той е маска, зад която се крие само лицето на Смъртта. Внушението за тази измама се гради чрез образите на изкуствения лозов лист, на маскираната вакханка, която олицетворява Смъртта и подмамва лирическия герой. В художествения текст доминира чувството за душевна неудовлетвореност, за безсилие пред смъртта, за безсмислието на човешкото съществуване.

 

Маска

 

Ден карнавален, времето неделно

зовеше хората навън: тълпа

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

гъмжеше из града. Безцелно,

в печал, която нивга не заспа,

се лутах аз. Свръхземните въпроси,

които никой век не разреши,

дълбаех ням. И близко, до уши,

чух tambourin; – ръката, що го носи,

ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:

„Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste…“

Като залутан слънчев лъч игрива,

маскирана вакханка с волен смях

напреде ми се мярна. Да разлива

коса поток от злато аз видях

въз хитра голота на свежо рамо.

И сетне – миг – разкършена снага

изчезна в роя като блян. С тъга

на страстен зов кънтеше само

смехът й още. Странния парфюм

на женска плът задави моя ум.

И в непонятен тласък подир нея,

улисан из тълпата като луд,

без сълзи плачех аз: „Мрътвея –

ти каза истината: рано в студ

сърцето ми замръзна; мисъл тъмна

коса на смърт размахва… Беше ден,

свалих аз маската му и пред мен

въздъхна нощ, и вече се не съмна…

Смъртта – не виждам друго в белия кивот

на твоите скрижали тайни, о живот!“

В безумен сън унесен, сред оная

забава на стохилядния град

и без да се опомня, че не зная

кого преследвам, аз нареждах: „Млад –

на младост зноя не усетих. С ласка

край мене, о живот благоухан,

защо не спреш? Сразително желан

на всяка смърт, що значи тая маска – !“

…А пътьом, чак до късни тъмнини,

с конфети ме обсипваха жени.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пейо Яворов — „Маска“
4.7 от общо 19 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Един ненадминат за времето си поет, един велик творец – това е Пейо Яворов. Особена и много трудна за разгадаване личност – за това и стиховете му са трудни за разглеждане и анализ.

Отговор