Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да...
Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 година (б.р. датата е отбелязана по нов стил) е една от значимите в българската средновековна история. Злощастното поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален и равноспоставен сблъсък...
Когато говорим за прослойката на чорбаджиите винаги оставаме резервирани и никога единни в мнението си за тях. Чорбаджията е останал в стиховете и публицистика на Христо Ботев като „шпионин”, „предател“, „изедник“ и „експлоататор на народа”, т.е. като символ на чуждопоклонството и характера на духовно мъртвия и таящ неприязън човек. Дори пише, че каквато омраза храни българина към турчина, такава...
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
Александър поема курс на колаборация с османците, придържайки се към максимата „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“.
Цар Иван Александър е сред българските владетели, пораждащи полемика още със споменаването на името им. Неговият образ в родната историография никога не е бил балансиран, винаги силно поляризиран между „осанна“ и „разпни го“. В настоящата студия обаче няма да се спираме на спецификите на неговото управление, а ще се опитаме да надникнем в десетилетията преди неговото възшествие за да...
Панайот Волов не успява да види свободна България, но приносът му, макар и често забравян, е наистина огромен. Въпреки крехката си за такива дела възраст, той разгръща широка дейност на учител и революционер, на достоен син на България.
Лондонско евангелие е документ с изключителна историческа стойност, който за българските медиевисти от последното столетие е подобен на Светия Граал – безценен и легендарен. Частица от българското минало, изгубена в хода на османското завоевание в края на XIV в.
Малцина знаят, че малко преди Освобождението в София са обесени четирима софийски книжари. Петият се спасил по чудо. Смъртните присъди са изпълнени на 15 ноември 1877 година.
Това е нашествие на нова култура, на нова религия, на едно различно разбиране за отношенията между хората, на един нов ред. Защо тогава европейският християнски свят не обединява своите усилия срещу друговерците? Защо Западът не се притичва на помощ на своите християнски братя от Изтока?
С превземането на Константинопол през 1453 година Османската империя не просто се сдобива със своята нова столица, от която нейните султани ще управляват за следващите петстотин години, но и унищожава последната твърдина на християнството в Балканския югоизток.
За балканските народи последиците от краха на Константинопол са тежки. Неговото превземане означава, че полето на бойните действия срещу ислямската Османска империя се...