С превземането на Константинопол през 1453 година Османската империя не просто се сдобива със своята нова столица, от която нейните султани ще управляват за следващите петстотин години, но и унищожава последната твърдина на християнството в Балканския югоизток.
За балканските народи последиците от краха на Константинопол са тежки. Неговото превземане означава, че полето на бойните действия срещу ислямската Османска империя се...
Цар Иван Александър е сред българските владетели, пораждащи полемика още със споменаването на името им. Неговият образ в родната историография никога не е бил балансиран, винаги силно поляризиран между „осанна“ и „разпни го“. В настоящата студия обаче няма да се спираме на спецификите на неговото управление, а ще се опитаме да надникнем в десетилетията преди неговото възшествие за да...
Какви са истинските интереси на Великите сили зад Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес
Когато говорим за прослойката на чорбаджиите винаги оставаме резервирани и никога единни в мнението си за тях. Чорбаджията е останал в стиховете и публицистика на Христо Ботев като „шпионин”, „предател“, „изедник“ и „експлоататор на народа”, т.е. като символ на чуждопоклонството и характера на духовно мъртвия и таящ неприязън човек. Дори пише, че каквато омраза храни българина към турчина, такава...
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
В следващите редове ще Ви представим емоциите, които българите преживяват при избора на техен първи монарх след Освобождението.
Политическата самостоятелност на Стара Велика България, подобно на други номадски държавни образувания, не продължава дълго. Обединени от кан Кубрат, българските племена бързо се разделят след неговата смърт, която настъпва около 660 година. Една част от тях, предвождана от третия му син Аспарух, се насочва към границите на Източната Римска империя, заселвайки се в непосредствена близост до тях. Пътят, изминат...
Това е нашествие на нова култура, на нова религия, на едно различно разбиране за отношенията между хората, на един нов ред. Защо тогава европейският християнски свят не обединява своите усилия срещу друговерците? Защо Западът не се притичва на помощ на своите християнски братя от Изтока?
Когато се замислим за българските герои, неизменно в главата ни изплуват образите на големите български революционери и безстрашни войни, но дали това е справедливо? Единствено с оръжие в ръка ли се градят великите дела? Та родната ни история е пример точно за обратното. Колко често предците ни са оставяли костите си по бранните полета, единствено за да бъде пропиляно...
Вероятно малцина от нас знаят, че един от най-известните писатели в лицето на Ханс Кристиян Андерсен e посещавал българските земи и е успял да се докосне до нейната уникална природа и бит.
Действията на прочутите наемници ясно показали, че в началото на XIV в. експанзията на турските бейлици в Мала Азия можела да бъде спряна. Победите на каталаните, нанесени срещу по-многобройните мюсюлмански войски в Западна Мала Азия, показали, че една добре подготвена и дисциплинирана военна сила била в състояние да се справи с турската опасност.
Пресиан и братята му биват задържани и изпратени като своеобразен трофей за император Василий II, който междувременно се подготвял да приеме българските принцове според изискванията на византийския церемониал.