Образът на Крум винаги е имал специално място в съзнанието на българския народ, нареждайки се сред тези на най-интригуващите личности от средновековната ни история. Този владетел неизбежно оставя следа във въображението както на учения-историограф, така и на обикновения читател със своите качества на неустрашим воин, талантлив държавник и велик завоевател. С подобни характеристики обаче могат да се похвалят много...
Това е нашествие на нова култура, на нова религия, на едно различно разбиране за отношенията между хората, на един нов ред. Защо тогава европейският християнски свят не обединява своите усилия срещу друговерците? Защо Западът не се притичва на помощ на своите християнски братя от Изтока?
Пресиан и братята му биват задържани и изпратени като своеобразен трофей за император Василий II, който междувременно се подготвял да приеме българските принцове според изискванията на византийския церемониал.
За да започнем своето пътуване в този изпълнен с неясноти мрачен период за българския народ, трябва обаче да се върнем в 1393 г., когато войските на Баязид Йълдъръм нахлуват през търновските стени и овладяват столицата на Второто българско царство.
Лондонско евангелие е документ с изключителна историческа стойност, който за българските медиевисти от последното столетие е подобен на Светия Граал – безценен и легендарен. Частица от българското минало, изгубена в хода на османското завоевание в края на XIV в.
Залезът на династията Дуло през 40-те години на VIII в. дава възможност за изява на българската политическа сцена на представители на други болярски родове. Първият такъв владетел, упоменат в Именника на българските ханове, е Кормисош – благородник, издигнат до върховете на властта от рода Вокил. Кормисош, както надлежно е отбелязано в Именника, „изменя“ рода Дуло и макар в никой друг...
Когато се замислим за българските герои, неизменно в главата ни изплуват образите на големите български революционери и безстрашни войни, но дали това е справедливо? Единствено с оръжие в ръка ли се градят великите дела? Та родната ни история е пример точно за обратното. Колко често предците ни са оставяли костите си по бранните полета, единствено за да бъде пропиляно...
Политическата самостоятелност на Стара Велика България, подобно на други номадски държавни образувания, не продължава дълго. Обединени от кан Кубрат, българските племена бързо се разделят след неговата смърт, която настъпва около 660 година. Една част от тях, предвождана от третия му син Аспарух, се насочва към границите на Източната Римска империя, заселвайки се в непосредствена близост до тях. Пътят, изминат...
През 1230 година съдбата на Балканите се променя завинаги. До този момент изглежда, че владетелят на Епир – Теодор Комнин, е на път да завладее Тракия, да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византийската империя. В този ключов исторически момент епирският деспот взема съдбоносно решение, което ще промени живота му и този на неговите поданици – той избира да...
Ивайло не е отрицателен, не е дори противоречив образ от нашето минало. Колкото и плакатно да звучи, определението "Смело сърце" му приляга не по-малко в сравнение с филмовия герой на Мел Гибсън и с историческия Уилям Уолъс.
Когато говорим за прослойката на чорбаджиите винаги оставаме резервирани и никога единни в мнението си за тях. Чорбаджията е останал в стиховете и публицистика на Христо Ботев като „шпионин”, „предател“, „изедник“ и „експлоататор на народа”, т.е. като символ на чуждопоклонството и характера на духовно мъртвия и таящ неприязън човек. Дори пише, че каквато омраза храни българина към турчина, такава...
Александър поема курс на колаборация с османците, придържайки се към максимата „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“.