Ключова дума: литература
Христо Ботев – „В механата“
В Ботевата творба "В механата" успоредно са разгърнати положителният и отрицателният образ на родното.
Пейо Яворов — „Арменци“
В своите стихотворения с революционна тематика Яворов акцентира върху невъзможността на героите да продължат борбата, тоест тяхната принудителна пасивност.
Никола Вапцаров – „Прощално“
Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.
Пенчо Славейков — „Спи езерото…“
Лирическата миниатюра „Спи езерото” е признато за един от шедьоврите на поета Пенчо Славейков
Никола Фурнаджиев — „Кирил и Методий“
В Деня на българската писменост и култура, решихме да ви запознаем с едно тематичното стихотворение на талантливия писател Никола Фурнаджиев- “Кирил и Методий”.
Иван Вазов — „Люлека ми замириса“
Спокойствие и тишина лъха от тази нетрадиционна творба на Вазов- “Люлека ми замириса” . Основният мотив е тъгата по отминалия дух на младостта.
Димитър Бояджиев — „Лицето ти…“
Стихотворението “Лицето ти ” е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет.
Иван Вазов — „Българският език“
Заглавието на Вазовата ода насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие за гордост у всеки българин .
Елисавета Багряна — „Потомка“
В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.
Никола Вапцаров – „Борбата е безмилостно жестока…“
Стихотворението е последната творба на Вапцаров. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора.
Димчо Дебелянов — „Да се завърнеш в бащината къща…“
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
Мара Белчева — „В душата ми градина…“
Творбата е едно от четирите завещани лирически миниатюри от поетесата и интелектуалка Мара Белчева.