Ключова дума: българско творчество
Атанас Далчев — недооцененият творец
Прочетете стиховете му и ще я видите през стъклото на изящните му строфи, в които всеки образ рисува нова краска по живата картина от другата страна на прозореца...
Иван Вазов — „Елате ни вижте!“
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време...
Димчо Дебелянов — „Черна песен“
Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”....
Христо Смирненски — „Ний“
Ще ви представим една прекрасна творба на Смирненски, която е преди всичко за хората, за техните проблеми и житейски несгоди, за техния порив към промяна.
Атанас Далчев — „Камък“
Стихотворението е публикувано в сборника “Стихотворения”, където са засегнати проблемите за преходното и вечното; греховното и святото; духа и материята.
Христо Смирненски — „Цветарка“
Христо Смирненски тематично помества стихотворението “Цветарка” в цикъла “Децата на града”, където са представени образите на страдалците в градския топос.
Иван Вазов — „Опълченците на Шипка“
Несъмнено едно от най-въздействащите Вазови творби е “Опълченците на Шипка”, разкрива колективния народен подвиг и силата на българския неумиращ дух.
Пейо Яворов — „Арменци“
В своите стихотворения с революционна тематика Яворов акцентира върху невъзможността на героите да продължат борбата, тоест тяхната принудителна пасивност.
Димчо Дебелянов — „Един убит“
Стихотворението “Един убит” е сред последните стихотворения, писани на фронта, а за повод се смята едно писмо на непознат френски войник, което Димчо Дебелянов намира.
Пейо Яворов — „На Лора“
Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература.
Никола Вапцаров – „Прощално“
Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.
Христо Ботев – „Борба“
Творбата поставя темите за свободата и робството, за истината и лъжата, осмисляйки ги през призмата на отделния човек.