Атанас Далчев — „Камък“

0
1521

Атанас Далчев публикува стихотворението през 1928 в сборника “Стихотворения”, засегнати са проблемите за преходното и вечното; греховното и святото; духа и материята; за човешката участ. В началото човешката съдба е сравнена с тази на дървото, то е символ на живота, който се ражда, разцъфтява, а после изтлява. В творбата камъкът е представен като вечен, неподвластен на разрушителните природни стихии и времето. В лириката на Далчев той е идеалното затворено пространство, защото не е жив, безгрешен  е и самодостатъчен.  В последната строфа при вглеждането в студения, надменен в съвършенството си камък е изтръгната “алената искра” на прозрението. Всичко живо е подвластно разтлението и смъртта, “живото живее в грях”, защото именно такава е човешката участ. Чрез вглеждането във вечния, но мъртъв камък човекът е способен да приеме смирено несъвършенството и преходността си.

 


Камък


 

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и светò е само мъртвото,
живото живее в грях.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Атанас Далчев — „Камък“
4.3 от общо 6 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор