Атанас Далчев — „Камък“

0
1173

Атанас Далчев публикува стихотворението през 1928 в сборника “Стихотворения”, засегнати са проблемите за преходното и вечното; греховното и святото; духа и материята; за човешката участ. В началото човешката съдба е сравнена с тази на дървото, то е символ на живота, който се ражда, разцъфтява, а после изтлява. В творбата камъкът е представен като вечен, неподвластен на разрушителните природни стихии и времето. В лириката на Далчев той е идеалното затворено пространство, защото не е жив, безгрешен  е и самодостатъчен.  В последната строфа при вглеждането в студения, надменен в съвършенството си камък е изтръгната “алената искра” на прозрението. Всичко живо е подвластно разтлението и смъртта, “живото живее в грях”, защото именно такава е човешката участ. Чрез вглеждането във вечния, но мъртъв камък човекът е способен да приеме смирено несъвършенството и преходността си.

 


Камък


 

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и светò е само мъртвото,
живото живее в грях.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Атанас Далчев — „Камък“
4.4 от общо 5 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор