Ключова дума: българско творчество
Пенчо Славейков — „Спи езерото…“
Лирическата миниатюра „Спи езерото” е признато за един от шедьоврите на поета Пенчо Славейков
Никола Фурнаджиев — „Кирил и Методий“
В Деня на българската писменост и култура, решихме да ви запознаем с едно тематичното стихотворение на талантливия писател Никола Фурнаджиев- “Кирил и Методий”.
Димчо Дебелянов — „Аз искам да те помня все така“
Най- известното любовно стихотворение на Дебелянов несъмнено е “Аз искам да те помня все така”, където основен е мотивът за раздялата.
Иван Вазов — „Люлека ми замириса“
Спокойствие и тишина лъха от тази нетрадиционна творба на Вазов- “Люлека ми замириса” . Основният мотив е тъгата по отминалия дух на младостта.
Христо Ботев – „Моята молитва“
В своето произведение "Моята молитва" Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер.
Димитър Бояджиев — „Лицето ти…“
Стихотворението “Лицето ти ” е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет.
Христо Смирненски — „Старият музикант“
Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.
Иван Вазов — „Българският език“
Заглавието на Вазовата ода насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие за гордост у всеки българин .
Елисавета Багряна — „Потомка“
В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.
Петко Р. Славейков — „Татковина“
“Татковина” на Петко Р. Славейков е едно от стихотворенията, което помним от деца. Родината е представена като нещо сакрално, отъждествена е със “земя рай”.
Пейо Яворов — „Заточеници“
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
Николай Лилиев — „Тихият пролетен дъжд“
Днес ще ви поздравим с едно от най-прекрасните произведения на Николай Лилиев - стихотворението "Тихият пролетен дъжд".